Духом и не само

20/07/2016

Share

×

 

Con Alma. Това е друг възможен превод на Дуенде – с душа, с чувство (feeling). Когато оригиналът е само за вдъхновение, а стандартът е възможно най-нестандартно изпълнен (оксимороните в джаза). Едноименното  парче на Дизи е част от афро-албума му от 1954-а. В класацията за джаз-стандарти е на незавидното 301-о място, което доказва за пореден път ограничеността на цифрите. По-важното е, че десетина години преди да стане един от посланиците на джаза по света (1956), е по-скоро обратното – от края на 40-те прави афрокубински джаз (Manteca, 1947), като пет години по-рано вече е създал Night in Tunisia.

 

Версиите на Con Alma в плейлиста са на испанския пианист Чано Домингес и на кубинския тромпетист Артуро Сандовал. И още малко по темата: в края на 50-те големите джазмени не чакат боса-вълната да залее света и предлагат сравнително по-малко популярни дестинации за времето си, като Испания (Майлз Дейвис) и Турция (Дейв Брубек, Блу рондо а ла тюрк – в плейлиста е френският му вариант на Клод Нугаро).

 

 

Че жанровите ограничения са точно толкова нищожни колкото и географските е извън съмнение, поне за феновете ни. Затова в нарочния трети плейлист за четвъртата ни годишнина подбираме подобни примери от времето, преди джазът от втората декада на новото хилядолетие да е прегърнал уърлд-музиката във всичките й пространствено-времеви изражения. Използвам случая само да припомня някои жалони, които лично съм имал честта и удоволствието да забивам в Дуенде (РФИ-България, Радио София, Бинар) и в Джаз+ (Христо Ботев, РФИ-България, Радио София и Бинар). Било в разговори с творци като Чик Кърия (първият кръстник на Джаз+), когато получавам потвърждение, че неговата Spain (в плейлиста слушаме Чик с Боби Макферин и Мичел Камило с Томатито) минава през Фиеста, базирана на прочита на Майлз, а не на оригинала на Аранхуес на Хоакин Родриго. Било на представянето на Енрике Моренте в МИДЕМ:

 

 

– с Campanas por el poeta с хора под диригентството на Георги Петков, с когото почти 15 години по-късно пътищата на Джаzz+ се събраха в проекта Еструна заедно с друг голям фламенко-глас, Арканхел. За българската следа в съвременната креативна испанска музика свидетелстват и проектите на певец като Хосе Мерсе и инструменталист като Кепа Хункера.

 

 

Да не говоря за удоволствието, когато в един уикенд на сцената на зала „България“ представихме Free Flamenco Trio с Давид Пеня Дорантес, Рено Гарсия-Фонс и Теодосий Спасов, а на следващата вечер Антонио Замбужо с „Ангелите“.

 

 

В следващите линкове само припомняме чисто “българските” духом и не само проекти около наши джазмени, работещи зад граница (каквото и да значи това), като Георги Корназов, Ерол Ракипов, Христо Вичев, Владко Кърпаров, Влада Томова. За да стигна до Bulgarian – пиесата, посветена ни от кубинския композитор и пианист Роберто Фонсека след първия му концерт в София. Снимката и изпълнението в плейлиста са от тазгодишното му гостуване на Джаzz+ в София лайв клуб. Пак там, месец по-рано бе и първата среща на Янка Рупкина с друг наш приятел и „кръстник“ – френско-швейцарския композитор и тромпетист Ерик Трюфа(з), продължена на другата вечер на живо в Студио 2 на БНР и по Бинар лайв стрийм.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 20/07/2016

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: