Тенис на маса – любов, страст и нещо повече

29/08/2016
Мая по време на Световното първенство за ветерани в Испания.
Мая по време на Световното първенство за ветерани в Испания.

През последната седмица на август 2016-а Панагюрище е домакин на Откритото първенство на България по тенис на маса, състезание с 140 участници от 23 държави (37 българи). Турнирът е в чисто новата спортна зала на града – “Арена Асарел”.

Този спорт е на сърцето на една жена, която и до днес не спира да го практикува и следи. След шампионски титли и купи от републикански първенства за девойки, Мая Даскалова прекъсва, за да се съсредоточи в следването, а след това и в дългата си кариера в БНР (35 години). Любовта към тениса на маса обаче остава и до днес, като през тази година тя получи възможността да представя страната ни на Световното първенство за ветерани.

“Доста време бях прекъснала да играя тенис на маса, всъщност са 30 години. След като се пенсионирах, възобнових наново моите занимания, при това благодарение на дъщеря ми, защото тя ме караше да й показвам как се играе тенис на маса”, разказва в специално интервю за Бинар Мая Даскалова. “За 35 години трудов стаж в радиото нито веднъж не бях слизала във фитнеса, камо ли пък да играя тенис на маса. Благодарение на тази упоритост от страна на дъщеря ми започнах да идвам наново да играя. И въпреки всичко не съм забравила как се играе”, допълва тя.

“На 20 години се отказах от тениса на маса и се насочих в съвсем друга посока. Започнах да уча испански език и кандидатствах испанска филология в университета. След като започнах работа в радиото през 1975 г., имах възможност да играя и ходихме по състезания. От тогавашния Комитет за телевизия и радио бяха сформирали един отбор от двама мъже и една жена. Така ходехме на различни работнически първенства. Така до 1985 г., след което прекъснах за доста дълъг период от време, защото с три деца, работата и странични занимания, просто нямаше как”, продължава.

“Винаги съм обичала да играя, но просто нямах физическата възможност. Сега обаче разполагам със себе си и мога да правя каквото си поискам. Продължавам да се занимавам с преводи и тенисът на маса е идеалното средство, за да съчетавам единия вид труд с другия, т.е. да се разтоварвам”, разказва още Мая, която поддържа завидна форма с каране на велосипед и доста игри на тенис на маса с колеги от радиото. Обикновено мачовете продължават по час и половина без прекъсване, а тези, които успяват да я надиграят, са малко.

Големият шанс

През 2016 г. Мая получава възможност да играе на световно първенство, домакин на което е Испания, любима нейна страна. Мачовете се играят в зали в Аликанте и Елче, а тя просто не може да пропусне тази възможност, колкото и скъпо удоволствие да е.

“На Световното първенство през тази година имаше рекорден брой участници – 4600. В моята възрастова група бяха 120 жени (от 65 до 69 г.). Във всяка една възрастова група трябваше да се проведе предварителна елиминационна група, където да се пресеят доста от участниците. В тях попадаха по четирима, като се играеше всеки срещу всеки. Първите двама от всяка група продължават в основната схема”, разяснява състезанието тя.

Жребият определя за съперници на Мая представителки от Англия, Япония и Германия. Тя ги побеждава и трите и заема първо място в своята група. Доброто представяне й носи добра позиция в по-нататъшната част от схемата, като в първия кръг от елиминациите записва служебна победа. Следва мач срещу представителка на Япония, като от него зависи влизането в световния елит – топ 16. Получава се як мач, Мая повежда с 10:8 в единия от геймовете и е само на точка от влизане сред най-добрите 16, но не успява.

“Като цяло с новите правила, според които се играе до 11 точки, геймът минава много бързо, докато преди, когато се играеше до 21 точки, имаше възможност да разгърнеш играта си. И днес ако не дръпнеш от началото, става много трудно”, признава тя.

Българската делегация на Световното в Испания е от 15 състезатели. Мая е единствената жена в групата, а най-добро класиране постига Ростислав Георгиев. “За негов голям късмет до влизането в топ 16 не се засече с нито един азиатец”, отбелязва Мая Даскалова, докато се подготвя за поредния си спаринг срещу звукорежиьора на Радио Бинар Азад Агасян.

“Това си бе абсолютно чудо! Но Ростислав е и много обигран състезател. Бил е национал, а след това е работил като треньор в Италия, Гърция, Германия… Въобще, тенисът на маса на него му е много ясен. И можеше да бие въпросния швед, но като че ли накрая и той се поумори. Не толкова физически, колкото психически, защото психическото натоварване е доста сериозно”, разказва още Мая.

Какви впечатления остави това световно първенство у Мая?

“Имаше много голям интерес. В Аликанте и Елче залите бяха препълнени от хора, независимо, че вече бе в разгара си туристическият сезон. Общо с придружителите бяха над 5000 души ангажираните хора с това световно първенство. Нямаше празно място по хотелите, но имаше и някои проблеми. Като например залата, където се провеждаше първенството, беше на 10 км от Аликанте. Точно по средата между Елче и Аликанте. Имаше организиран транспорт, който за една седмица ни струваше 120 евро (а ние бяхме на собствени разноски). И не само ние не можехме да си го позволим, а и 2/3 от участниците пътуваха с междуградски автобуси. Залата, където се провеждаха състезанията, беше сред полето. Огромна, панаирна зала. Вътре организацията беше невероятна – 165 маси за тенис бяха разположени и нямаше никакво забавяне, всичко си вървеше по график. Само с транспорта беше адски неудобно, защото ни костваше около 2 часа и нещо на ден”, допълва разказа си Мая.

Всъщност световното първенство за ветерани се оказва скъпо удоволствие. Освен таксата за транспорт, която е 120 евро, както стана ясно, храната също излиза доста скъпо на участниците. Освен това има задължителна такса-участие, която ако се направи няколко месеца предварително е “само” 150 евро, а по-късно достига до 220 евро с банковите комисиони. Участниците сами си осигуряват и самолетните билети, нощувките и храната, за която има специални ваучери, но и те трябва да се закупуват. “Да, всичко това излиза доста скъпо удоволствие. Особено за хора, които не са в активна дейност. За себе си исках да участвам на такъв голям форум, особено в Испания, след като съм завършила испанска филология и в радиото толкова години съм работила с испански и португалски език”, отбелязва Мая.

Световните и европейските първенства се провеждат през две години, като се редуват. Тази година бе Световното в Испания, а догодина ще има европейско в Швеция. Следващото световно пък ще бъде през 2018 г. в Лас Вегас, САЩ. След края на Мондиала в Аликанте и Елче Мая си прави някои заключения за тениса на маса и развитието на спорта през годините.

“Убедих се, че за азиатците този спорт е една религия. Техните групи бяха много големи, вървяха винаги заедно и се подкрепяха взаимно. Имаха си треньор, който им даваше съвети. Докато аз бях абсолютно сама, но отидох, за да видя какво означава едно голямо състезание”, коментира тя.

Разликата между школите?

“Преди много години моят брат започна да тренира с т.нар. “азиатски хват” и за този метод трябва да си изключително бърз и повратлив. Качества, които явно азиатците притежават.

Каква обаче бе голямата изненада за мен по време на Световното в Испания? Ами, че вече японци, китайци и корейци са се обърнали към европейския стил на игра. Обясниха ми миналата година по време на републиканското първенство за ветерани в Албена (където печели златните медали заедно със своя брат, б.р.), че с победите на една от най-добрите школи в тениса на маса – шведската през 80-те години на ХХ век, азиатците започват да си дават сметка, че европейският начин дава много по-големи възможности, отколкото азиатския. И тогава започват да обучават по-малките с европейски хват на хилката. И сега повечето азиатци играят точно по този начин, европейския. И явно са го оценили, защото азиатският стил не предполага възможности за топ-спин и други видове удари”, допълва Мая.

Стоял ли е някога пред Мая въпросът: тенис на маса или кариера в радиото?

“Отказах се от тениса на маса, защото имах проблеми с треньора. Така реших, че е по-добре да си вложа усилията в изучаването на испанския език и прекъснах. По онова време с тениса на маса човек нямаше никаква възможност да се състезава в чужбина. Не беше все още олимпийски спорт и представляваше една абсолютно затворена система.

Но не съжалявам, че така е станало, защото в крайна сметка – всяко зло за добро, както се казва. А и днес, на тези години продължавам да играя любимия си спорт, а това е едно удовлетворение, защото човек не трябва да престава да упражнява някаква физическа дейност”, казва Мая, която играе поне три пъти на седмица тенис на маса, като ходи до залата с колело, което й отнема по 45 мин.  С други думи, сериозна и дори завидна подготовка.

“Това е начин човек да бъде верен на своя любим спорт”, подчертава тя и допълва: “На последното световно първенство имаше възрастова група 90+ и това бяха не само живи и движещи се хора, а и играещи тенис на маса!”.

Спортът често преодолява бариери от всякакъв вид и за това е толкова обичан от различни поколения. И се превръща в истинска страст за млади и стари. Страст, каквато е тенисът на маса за Мая Даскалова.

Binar

от

публикувано на: 29/08/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: