Антропоценът – новата епоха

02/09/2016

В момента в Кейптаун, ЮАР, се провежда 35-тият Международен геоложки конгрес. Интересът към научния форум тази година е особено голям, защото на него се обсъжда дали е настъпил  моментът официално да се приеме, че планетата ни е навлязла в нова геологична епоха. Тя се нарича антропоцен и във връзка с нейното официално научно приемане е сформирана работна група. 30 от 35-те учени в нея смятат, че наистина в момента живеем в нова геологична епоха, която те условно наричат „Ерата на хората“.

За да се обяви официално началото на нова геологична епоха, трябва да са налице редица предпоставки. На първо мястото свидетелствата за нейното настъпване трябва да се наблюдават в глобален мащаб. Изчезването на динозаврите и следите от иридий, които се откриват в геоложките пластове, вследствие на удара на метеорита, довел до тяхното измиране, например, са основните доводи за фиксирането на края на периода креда.

Основните доводи за приемането на антропоцена са свързани с изсичането на горите, парниковите газове, последните от радиоактивните елементи, изпускани в следствие на дейността на човека и атомното оръжие, освобождаването на въглеродни емисии в атмосферата и замърсяването на почвата с пластмасови, алуминиеви и бетонови отпадъци, както и обогатяването ѝ с азотни и фосфатни торове.

Въз основа на тези данни през следващите няколко години учените ще трябва да решат кои процеси са най-силно изявени, за да бъдат взети предвид. Също така трябва да се определи и кога или по-скоро къде точно ще сложат началото на новата епоха. При подредбата на геологичните периоди не се използват дати, а точки, разположени вертикално по геоложките скални сечения, които в последствие се трансформират в относителни времеви периоди.

Терминът „антропоцен“ ( от старогръцките думи за човек: “anthropos” и наставката за ново: “cene”) е внесен за първи път в обръщение през 2000 г. Негови бащи са атмосферният химик и носител на нобелова награда Пол Крутцен и отвъртеният биолог Юджийн Стормър. Според научните класификации развитието на планетата ни се разделя на множество различни по продължителност периоди.  Най-големи са еоните, които се делят на няколко ери, разделени от своя страна на периоди, а те – на епохи. Ако трябва геологично да опишем момента, в който се намираме, подредбата би изглеждала така: Еон – фанерозой, ера – неозой, период – кватернер, епоха – холоцен.  Именно холоценът, който е започнал преди около 12 000 г. и се определя като топъл следлеников период, трябва да отстъпи място на новата епоха антропоцен.

Учените обаче не са категорични кога точно трябва да поставим началото на новата епоха. Някои смятат, че всичко е започалнало преди повече от 8000 години с развитието на земеделието,  когато хората са заживели на всички континенти, без Антарктика. Други смятат, че големите промени, започват с пика на Римската империя преди повече от 2000 години, защото тогава е имало голямо изсичане на гори. Според повечето учени обаче антропоценът започва с Индустриалната революция в началото на 19 век, защото тя слага началото на извличането на голяма част от земните ресурси и преработването им за целите на човека. Последното значително крило от геолози са на мнение, че новата епоха е започнала много по-скоро, някъде около 1950-та година с развитието на ядрената енергетика и пластмасите.

Ако последната датировка бъде приета – казва проф. Ян Заласиевич, геолог от университета в Лестър и председател на работна група за антропоцена – това ще означава, че последната епоха е започнала малко преди раждането ни. Ние всички живеем живота си в нещо, наречено антропоцен, но едва сега разбираме мащаба и необратимостта на настъпващите промени.

Дали учените ще се обаденият в мненията си и ще приемат настъпването на  антропоцена е по-скоро формалност. По-важното е, че хората наистина оставяме своя траен отпечатък върху лицето на планетата. Думите на климатолога  проф. Крис Рапли, който също взима участие в геоложкия конгрес, но не е член на  работна група за антропоцена, пред вестник “Гардиън” са повече от показателни:

Антропоценът слага началото на период, в който нашите колективни действия като вид ще са определящи за механизмите, чрез които се променя планетата. След като тя е нашата животоподържаща система, можем да си представим, че всички ние сме космически екипаж, а Земята е нашият кораб. Би било немислимо ние да започнем да се намесват в системите, които ни осигуряват вода, въздух, подслон и устойчив климат. Преходът към антропоцена обаче ясно ни показва, че ние правим именно това, играейки си с огъня. Изпаднали сме в един потенциално безразсъден режим на поведение, който скоро може да ни накара да съжаляваме, освен ако не се опитаме да обуздаем ситуацията.

Ако мрачните прогнози на проф. Рапли се окажат верни, то това ще означава, че и големият комик Джор Карлин също e прав, казвайки, че единствената причина Бог да създаде човека е, че е искал някой да разпръсне пластмаса по земята. А това би било наистина жалко.

Binar

от

публикувано на: 02/09/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: