Течният страх на Запада

18/10/2016

Тези бежанци, които идват сега, не са хора, бягащи от глад, те не са безхлебни. Това са хора, които вчера са се гордеели с домовете си, с позицията си в обществото, хора, които често са много добре образовани, хора на положение и т.н. Сега обаче те са бежанци… Те идват тук, но какво срещат? Те срещат прекариата*. Прeкариатът живее в състояние на постоянна тревога, в страх.“

Думите, а и гласът, които можете да чуете във видеото, са на Зигмунт Бауман – един от най-изтъкнатите мислители и социолози на нашето време. Трудовете му върху холокоста, фрагментарността на нашето съвремие, етиката в постмодерното общество, глобализма и антиглобализма са го превърнали в един от учените, формирали облика на съвременната западна култура и наука.

Изключително актуална в наши дни се оказва изкованата от него фраза „течен страх“. С нея той назовава специфичното състояние на осезаем страх у съвременния човек. Страх, който има само смътни очертания, но в същото време бива пораждан от всичко и навсякъде.

Ние сме обсебени от кошмари и си мислим: „Имам добра позиция в обществото, бих искал да я запазя”. Думата прекариат идва от френското „précarité”, което в свободен превод означава „да ходя върху плаващи пясъци“. Сега се появяват тези хора от Сирия и Либия и носят със себе си заплахата, идваща от далечни страни, тук – в нашия заден двор. Изведнъж те се оказват близо до нас. Не можем да не забелязваме тяхното присъствие, а те символизират, те са превъплъщение на всичките ни страхове. Вчера те са били много влиятелни хора в родината си, били са щастливи хора. Каквито сме днес ние тук. Но вижте какво се случва сега. Те са бездомни, без препитание. Смятам, че ужасът тепърва започва.

В пространно интервю пред „Ал Джазира“, на базата на което е направено и краткото видео, Бауман говори за „течния страх“ като за нещо, което има свой поток на движение, никога не остава на едно място и променя формата си. Проблемът според него е, че за разлика от ясната и лесно определима заплаха, която човек познава и с която е свикнал, течният страх  може да се появи от всичко, при това напълно неочаквано.

Бауман обяснява този феномен с метафората на минното поле – ние вървим из минно поле, пълно с експлозиви, знаем, че са там, но не може да сме сигурни, че ще има експлозия и кога ще се случи тя. Според социолога в момента в нашите общества няма солидни структури, на които можем да разчитаме и към които да насочим надеждите и очакванията си. Дори и най-силните правителства много често не могат да осъществят обещанията, просто защото не разполагат с достатъчно сила, заявява той.

Няма бързо и лесно решение на проблема. Няма мигновено решение. Затова трябва да се подготвим за идващите тежки времена. Емиграционната вълна от предходната година няма да бъде последна. Има още и още хора, които чакат да направят същото. Затова трябва да приемем, че ситуацията е такава. Нека да се обединим и да намерим решение.

Според изтъкнатия социолог в наши дни има две ключови ценности, без които  не можем да мислим човешкия живот. Първата е сигурността, идеята за сигурност и чувството, че си в безопасност. Другата е свободата – възможността да се себеизразяваш и да отстояваш позициите си, да правиш това, което искаш, и така нататък. За него и двете са напълно задължителни, защото сигурността без свобода е равнозначна на робство. Свободата без сигурност пък е съизмерима с пълен хаос, в който човек се губи, усеща се изоставен и не знае какво да прави.

Ако все пак има някакво решение, то Бауман го открива във възможността да се съполагат свободата и сигурността. Според него ние сме много по-свободни от предишните поколения, но сме платили цената за това – заплатили сме я със своята сигурност.

Зигмунт Бауман

Зигмунт Бауман е роден в Полша през 1925 година, но от 1971-а живее в Англия. Принуден е да напусне родината си вследствие на антисемитска кампания от страна на тогавашното комунистическо полско управление. След напускането на родината той се заселва в Лийдс, Англия, където живее и до днес и преподава в тамошния университет.

*Прекариат (неологизъм, образуван от смесването на думите прекаритет и пролетариат) – социологически и икономически термин, отнасящ се към група хора, най-често от работническата класа, които живеят в несигурност и без възможност за предвидимост в житейски и социален план. Тази несигурност се отразява негативно на материалното и психологическото им състояние. – бел. ред.

Binar

от

публикувано на: 18/10/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: