Горещият cool на бразилката Джойси

31/10/2016

Share

×

 

Джойси, чиито прекрасни вокали от средата на 60-те до днес придават допълнителен сексапил на сенсуалната боса-нова, издаде за европейския пазар Cool – компилация с джаз-стандарти и авторска композиция, посветена на Майлз, Мингъс и Колтрейн. За отбелязване е, че въпреки японската и бразилска премиера преди година, Джойси не се възползва от комерсиалния интерес към Бразилия около летните Олимпийски игри в родното Рио, нито предлага поредните безплътни аранжименти на иначе обречени на вечност парчета. В подхода си към всяко от тях, Джойси е достатъчно интелигентна (без да го натрапва), за да го пресъздаде като кариока, а не като на караоке (виждате го в откъсите от концерта й в японския “Котън клуб”).

 

 

Началото, както повечето сериозни неща, се ражда на шега. По време на саундчек Джойси атакува хита на Коул Портър Love for Sale като леко момиче от Баиа. Захваща се с ре-хармонизирането на други любими парчета с китарата си (особено осезаемо във финалната Moon River), без да се поддава на лесното изкушение просто да ги ре-аранжира в боса-стил. Така се радваме на прераждането на Let‘s Do It и Fever, но лично за мен откритието е в новата, макар и тъжна привлекателност в познатата ни от Хари Белафонте “Бананова лодка” с оригинално заглавие Day-O.

 

 

Гласът, който заедно с този на Аструд Жилберто е от най-женствените символи на бразилската вълна в джаза, носи куул-а в лекотата на ската в Mingus, Miles and Coltrane, на вокализите в Round Midnight, на речитатива в интрото на The Shadow of Your Smile (да не говорим за доста забавения му ритъм). Извисяването в неочаквания хор в хоруса на Nature Boy се превръща в най-запомнящия се момент, подобно на цитата на Жобим (Chovendo na roseira) във финала на следващата My Favourite Things. И ако Джойси отлага с 20 години (с 4 по-малко от официализирането на връзката с перкусиониста си, включваща и добавянето на фамилното му име към артистичното й) интерпретацията на песни от Great American Songbook, не така стоят нещата с „усвояването“ от страна на тази хипарка малко  под 70-те си години на любими парчета, като Time After Time (merci Miles) или Estate (merci Shirley Horn).

Людмил Фотев

от

публикувано на: 31/10/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: