Сол Уилямс в София

22/10/2016

Поет-революционер, актьор и музикант, който непрекъснато експериментира. Остър социален критик, който не се страхува от гласа си.

Сол Уилямс, един от най-обичаните американски поети днес, гостува в София по покана на Фалшименто.

Концертът му в Mixtape5, в неделя от 20:00 ч., представя албума от 2016-та MartyrLoserKing.

Ружин и Хадживеликов се свързаха с артиста в Ел Ей и размениха по някоя и друга добра дума с него.

Ф.: Kой печели битката между нюзфийда и списъците ни с книги?

С.У.: Списъците с книги. Прекарвам много време в книжарници и мога да кажа, че дори само за последния месец броят на излезлите интересни книги е значителен – имаме ново поколение, четох The Argonauts на Маги Нелсън, The Sellout на Пол Бийти, The Underground Railroad на Колсън Уайтхед… много са, наистина. Иначе любима в момента ми е Виржини Депант. Също така прекарвам доста време в университети, общувам с академици, професори и студенти, и всички те са доста заразени от новия интелектуален диалог, който тече вътре, в ъндърграунда и периферията в държавата, в Америка, както и вън от нея. Уж всички третираме фийда си по сходен начин – “хей, виждате ли какво се случва там и там?” Определено е развлечение, но миксирано с това, което става в Хаити, Сирия, в Турция, видяхме всичко, което стана в Англия, четяхме и четяхме… Ако си в Америка, разбираш какво се случва с мигрантите, четейки, докато тук в Европа ги виждаш от първа ръка. При все това, нюзфийда е все по-голяма сила, защото лично го курираме, в много случаи ни образова, но и очевидно вдъхновя, с цялата тази вълна от нова музика и литература, която рязко се опитва да е по-смела пред проблемите ни днес.

Ф.: Кога за последно загуби слово?

С.У.: През цялото време ми се случва. Не знам, може би по време на последния ми концерт. Постоянно, аз не се заблуждавам, или се възгордявам, че винаги имам какво да кажа. В действителност се нуждая от и прекарвам доста време, за да асимилирам – какво мисля, какво съм прочел, какво съм научил. Но с днешния климат, особено при това, което се случва в Щатите, все по-често съм безмълвен и се чувствам изтощен. Чувствам, че всичко е казано и няма причина за ангажиране с по-нататъшен диалог относно нещо, което така и така вече ми е безумно странно. Не искам да хабя думи. Онемявам при броя им, само като ги видиш колко са развълнувани хората от кандидат президент като Тръмп в Америка. И не че не разбирам причините им, всичко разбирам, и за Превъзходството им, разбирам и какво те кара да влезеш в политиката на Истаблишмънта. Затова и бях по-привлечен от Бърни Сандърс.

Ф.: Май го изтикаха встрани…

С.У.: Точно така, системата на Демократическата партия го избута насила. Те са силни, а вече бяха взели решение много преди изборите. Създаде им голямо неудобство. Усетихме го, много от нас се почустваха силни за промяна. И като видиш какво изкараха Wikileaks с хакнатата email кореспонденция, а Демократическата партия видяха намесата на Русия в това, вместо да поговорим за съдържанието на тези мейли… Гледам тази пиеса вече доста години и единственото, което ми дойде наум в този шок, беше “кажи честно?!”

7_Saul_Williams-(c)-Geordie-Wood

Ф.: Каква е рецептата за повече Боуи и Принс, за сметка на по-малко Тръмп и Клинтън?

С.У.: Ако продължават с тези простотии, сами ще политизират все повече и повече от нас. Със сигурност, обаче, когато Буш беше на служба, като поет и опозиционер, бях по-зает отвсякога.

Ф.: Най-красивата дума в английския език?

С.У.: Не знам коя е най-красивата. Най-интересна може би е семплото “ОК”, което дори не знаем откъде идва. Има много версии.

Ф.: …От “all correct”?

С.У.: Това не го бях чувал. Но ако беше това, трябваше да е “AC”, а не “OK”, нали? Някои казват, че индианците имат подобна дума. Но най-силната дума в Америка все още е nigger. Дори ти сега ще ме попиташ може ли да я отпечатате. Иначе, най-красивата дума, която съм чувал, е на бразилски португалски – madrugada – и означава “среднощ”.

Ф.: Дей зората?

С.У.: Все още вярвам мощно в изкуството и способността му да изненадва, вдъхновява, пали и движи нещата напред. Всички се вълнуваме – от предстоящ албум, книга, които влизат в нас – и така виждаме по нов начин всичко. А иначе – срещите с непознати, с любовта на живота ти. Всичко си е там.

Ф.: Препрочитам сборника ти She, вече години по-зрял, и съм наистина поразен какво ми излиза сега там в личен план. Та, може ли любовта да трае вечно?

С.У.: Да, но не и без работа. Като огъня в камината ти – какво правиш, за да го поддържаш? Намираш дърва, цепиш ги. Трябва да се грижиш за огъня си, не може да очакваш сам да си гори вечно.

Ф.: Има ли перфектен огън?

С.У.: Всеки огън е перфектен.

Ф: Хип-хопът превърна ли се в най-големия си страх?

С.У.: И да, и не. Първо, виж докъде се е разпространил и на колко езика. Но, ако вече не ни е писнало от целия мъжкарски, женомразки и сребролюбски тон, нещо не е наред. Някои неща станаха доста монотонни. Но пък в същото време има нови начини на рапиране, на подход към бийта, на третиране на гласа, което накрая дава резулта – стилът се опитва да е модерен.

Ф: На коя група искаш да си фронтмен?

С.У.: Рейдиохед. Може би Caribou.

Ф: Кога танцува за последно?

С.У.: Снощи.

Binar

от

публикувано на: 22/10/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: