Независими до доказване на противното

27/10/2016

Има ли независимо кино в България? За да си отговорим на този въпрос, трябва първо да си отговорим на един друг – от какво e независимо? Американското независимо кино, например, е антипод на мащабните холивудски продукции, струващи милиони и носещи още повече милиони. Погледнато от този ъгъл, в България кинофинасирането е меко казано оскъдно, тоест за подобно противопоставяне няма как да говорим.

Нека си припомним само как през 2014 г. по случай 100 годишнината от създаването българското кино субсидията за кинопроизводство беше намалена с над 1,2 млн. лв. Миналата година бюджетът за кино, разпределян от Националния филмов център, беше 13,2 млн. лв. За кого по-напред? Така българското независимо кино започна да се формира не толкова като контракултура, а като форма на оцеляване. На режисьорите им се наложи да показват завидни мениджърски способности, за да осъществят идеите си. В ролята на донори влязоха какви ли не фондации, частни дарители и фирми. И всичко това заради идеята дасе прави кино заради киното.

Първият голям пробив на родното независимо кино се случи през 2009 г. с филма „Източни пиеси” на режисьора Камен Калев. Филмът показва една доста по-тъмна страна от живота в София и ни въвежда в съдбите на двама отчуждили се братя. Христо или „Ицо“ (Христо Христов), борещ се с метадоновата си зависимост дърворезбар, и Георги (Ованес Торосян). „Източни пиеси” стана първият български филм в официалната селекция на фестивала в Кан от 1990 година насам. Последваха награди в Токио, Сараево и много други фестивали.

След „Източни пиеси” изминаха само две години до следващия международен успех -„Аве” (2011), режисиран от Константин Божанов. Една любов, пламнала между Камен (Ованес Торосян)  и 17-годишната Аве (Анжела Недялкова), спечели сърцата на журито в Сараево, Варшава, Хамбург и Кан. „Аве” е и първият български филм, включен в програмата на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк /МОМА/. През 2014 г. се появи една нова рожба на българското независимо кино – филмът „Урок” (2014) на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Съвсем обикновено разказана и заснета без големи претенции история на учителката Надежда (Маргарита Гошева). Тя попада във финансови затруднения и невъзможност да заплати ипотеката си. След като не успява да намери пари, Надежда решава да ограби банка. Тази наглед тривиална, но изключително човешка история беше приета с овации не само от българските зрители, но и от кинокритиците. Признанията за филма закономерно не закъснаха – Торонто, Сан Себастиан, Варшава, Анже. Големият успех на „Урок” показа на света, че нещо се случва с киното в България. Режисьорите също набраха смелост и започнаха да се появяват добри примери за стойностни нискобюджетни продукции – „Три дни в Сараево” (2014) на Николай Тодоров и „Никой” (2016) на Андрей Андонов.

Тази година обаче голямото завръщане на българското независимо кино дойде с филма „Безбог” на Ралица Петрова, който взе голямата награда на фестивала в Локарно. Филмът е сниман във Враца и разказва за живота на медицинска сестра, която продава личните карти на свои пациенти с деменция на черния пазар. Един истински социален филм, които беше високо оценен и на фестивалите в Рейкявик и Варшава. Българска публика видя за първи път „Безбог” през септември на „Златната роза” във Варна, където филмът взе няколко приза. Тази зима предстои да бъде показан и в родните киносалони. Какво друго да очакват феновете на независимото кино? Новият филм на режисьорския тандем – Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Слава” със сигурност ще бъде едно от запомнящите се събития на Киномания 2016. Дотогава можем да си сверим часовниците за „независимо кино” на София Индипендънт Филм Фестивал. 

Binar

от

публикувано на: 27/10/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: