История за две лекарки, които ринат лайна за кеф

02/11/2016

bolnichno leglo

В българското здравеопазване и образование всеки ден е Хелоуин. Играят ни номера и ни правят на тикви. След години ще ни лекуват лекари от Третия свят, а след половин век може и да пишем отдясно-наляво.

В тази история обаче няма да критикувам държавата, която има много камъни за дялане. Смятам, че често пъти плюещите по нея са именно онези, които не си плащат билетчето в градския транспорт, клатят си краката по цял ден на работното място и се чудят каква болест да си измислят, за да вземат инвалидна пенсия. Образно казано, това са хората, които серат на опиканото.

Това е история за две лекарки, които ринат лайна за кеф. Едната е отдавна практикуващ невролог, а другата – докторантка на 29 години.

В кабинета влиза мъж на средна възраст. Правят му ЕМГ, за да определят електрическата активност на нервите и мускулите му. Изрично е предупреден, че ще трябва да доплати още 35 лв., защото Здравната каса поема само 16 лв. Изследването му излиза относително добро. След прочита на резултатите той възмутено се обръща към лекарката:

– Абе, докторке, тука що не сте писалa, че са ми лоши стойностите. Трябва да взема по-голям процент за ТЕЛК, за к‘во съм ви дал тия 35 лв.?

– Господине, вижте, ние тук правим пълно разчитане на графиките и работим с най-модерната техника. Такъв анализ не струва 16 лв., затова е нужно да си доплатите. А относно резултатите, не бих излъгала, защото върху този лист хартия стои моето име, разбирате ли?

– Да ви еба майката, да бях отишъл някъде другаде!

И наистина, някъде другаде правят ЕМГ-то като за 16 лв. И името няма значение, защото онзи, другият лекар, е свикнал цял живот да точи, първо от мама и татко, които да му плащат изпитите, после от държавата на гърба на пациентите.

Връщаме се в неврологичния кабинет с двете лекарки.

– Госпожо, отпуснете се. Сега ще стимулираме нервите ви с електрически ток. Правили ли са ви друг път ЕМГ?

– Правили са ми. Ама, да те питам, пиле, ти на колко си години, че много млада ми се виждаш за докторка?

– На 29, госпожо. Докторантка съм. Правя изследвания върху пациенти със заболяване диабет от 2-ри тип, като вашия.

– А докторката няма ли да дойде?

– Ще дойде, след като ви подготвя за теста. Тя ще следи моите действия.

– Момиче, виж какво, аз тука не си плащам, за да ме изследва някаква си докторантка.

Слушам тези безумни истории в същия този неврологичен кабинет, в който те са се случили. И въпреки че не попадам в целевата група на докторантката, се съгласявам да ми стимулират един и същи нерв по няколко пъти, за да може младата лекарка да се научи точно до милиметър да поставя лепенките-електроди на всички възможни места, на които могат да бъдат залепяни. Час и половина ми пускаха ток по тялото. Съгласих се, защото утре това ще е лекарката, която ще лекува моето дете. Ала дали?

Лежа си на кушетката, трепвам като убодена от кактус и с любопитство гледам как протича един „изпит“ по ЕМГ. Междувременно ставам случаен слушател на случаи на лекарска некадърност, на пациентска необразованост и на държавно възпрепятстване на една нормална лекарска практика… и прочие, и прочие.

– Какво според вас трябва да се направи, за да излезем от тази порочна здравна система? – питам възрастната невроложка.

Студентите по медицина трябва да протестират. Трябва да изритват всеки един преподавател или техен колега, който манипулира резултатите от изпитите срещу определена сума пари. Добрите студенти трябва да са цедката.

– Като че ли добрите студенти обаче веднага бягат в чужбина.

– Да, вече доста силно се усеща дефицитът на добри лекари у нас. В момента положението тук е като в някои държави от Близкия изток. И тенденцията е нещата да стават все по-зле.

– Като в Близкия изток?!

– Да. Преди години работих в Кувейт и знам какво е там, казвам ви, същото е тук сега.

– Защо се върнахте?

– Натрупах състояние и сега работя за удоволствие. А и усещането, че можеш да предадеш знанието си на някой оцелял млад доктор в България и да му дадеш бъдеще, е достатъчен мотив.

– Бихте ли се съгласили да дадете официално интервю относно горното?

– Съжалявам. Вдругиден заминавам отново за Кувейт.

Помислих си – естествено, с 35 лв. не се живее.

– А вие ще дадете ли интервю за досегашната ви практика като докторантка?

– Аз заминавам за Германия.

Облякох се, получих цял топ с листове, графики, диаграми и подробно описание. Всичко ми е наред. Излязох от кабинета. Без да искам треснах вратата след себе си и в този миг ме разтресе адската мисъл: Боже, кой ще лекува децата ми?!

Замръзнах на място. Сякаш някой ме беше заковал с пирони. Добре че един мъж от чакащите ме избута, крещейки: “Айде бе, госпожо, какво толкова правите в тоя кабинет? Кафе ли пиете с лекарката? Дръпнете се от вратата, че бързам”. Отдръпнах се, тръгнах си, а зад гърба си чух следния коментар от две дами: “Да й пикам на системата, чакаш час и половина за едно ЕМГ”.

Не, ние не пикаем, а направо серем върху системата. Дайте поне заради децата ни да изринем лайната и да пускаме водата, като ходим в обществената тоалетна.

Binar

от

публикувано на: 02/11/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: