Музика от върховете

30/11/2016

Чешкият център тази вечер ще бъде едно от най-горещите места в столицата. Не защото навън вали сняг, а вътре са пуснали печките на макс, а защото Петър Георгиев ще представи дебютния си албум „Inspirations“.

Освен че е професионален музикант, Петър е и пътешественик. По думите му всяко от парчетата в албума е композирано на някое много магическо място и носи “вкуса” на момент, който не се повтаря. Музиката му е базирана на джаза, но в нея има и много други нюанси – реге, ча-ча, суинг и самба. Но нека оставим Петър да ни разкаже останалото.

Албумът ти се казва „Inspiratinons”. Какво най-често те вдъхновява?

Най-често ме вдъхновяват спокойствието и красотата на природата. Това е и основната идея на музиката в албума ми – всяко от парчетата е композирано или аранжирано на някое много магическо място: Хималаите, Андите, Алпите, Кавказ, пещерата Проходна, пейка до сухото езеро в Борисова градина…

DSC01849

Считаш ли мечтата си да бъдеш пътешественик за осъществена?

Доста далеч съм от осъществяването на мечтата ми да пътувам – бил съм  едва на няколко от безбройните интересни места по света.

Как избираш дестинациите си? Има ли място, на което винаги би се връщал?

През последните няколко години дестинациите за пътешествията избирам според планините, които искам да видя и усетя – Хималаите (Непал), Андите (Перу и Боливия), Алпите (Франция и Италия), Кавказ (Русия), Скалистите планини (САЩ). Но от всички тези места наистина искам да се върна отново в Непал – има нещо, което ме кара да се сещам от време на време за двата месеца, които прекарах там през 2014 г. И, между другото, малко преди да се върна в България кандидатствах за работа в Катманду – одобриха ме за преподавател в джаз консерваторията в столицата на Непал, така че кой знае – може някой ден да се възползвам от предложението.

67

„Човекът е човек тогава, когато е на път“, беше написал поетът Пеньо Пенев. Би ли се съгласил с това твърдение?

Абсолютно съм съгласен! Когато човек излезе от комфортната зона на градската среда и ежедневните монотонни ритуали, нещата рязко се променят! Авантюристичният дух се появява със страшна сила и всичко става много динамично. Всеки открива нови черти от характера и личността си, когато е на път. А ако е на път и с други хора – става още по-динамично.

При своите пътешествията си срещал какви ли не хора. Кой е човекът, който никога няма да забравиш?

Много са… Но един от тях определено е чилийският ми водач при изкачването на връх Хуайна Потоси (6088 м) в Боливия. Той се казва Марио и е известен сред другите водачи като Супер Марио. На 50-годишна възраст се изкачва с клиенти до върха почти всеки ден и е в по-добра форма от по-младите водачи. Невероятен човек, дребен, но силен като бик и с огромна усмивка.

P1040359

Обичаш да изкачваш върхове. Бил си на Чачани в Андите, Кала Патар в Хималаите и Елбрус в Кавказ. Каква е разликата в енергията, която ти носят планините?

Доста е различно. Всяка от тези планини има своята енергия и усещането е много специфично. Не съм сигурен, че мога да го опиша. Но определено Хималаите ги усетих като свой дом – много спокойно и комфортно се чувствах по пътеките между високите върхове.

Миналата година беше за два месеца в Перу и Боливия, какви преживявания донесе оттам?

Това пътешествие беше много интересно, защото, освен различната среда в латино държавите, продължих с експеримента от 2014 г. – след като бях с още шест приятели в Перу, отидох сам за един месец в Боливия. Целенасочено не бях разучавал почти нищо за държавата, просто знаех от приятели, че връх Хуайна Потоси (6088м) е лесен и с панорамна гледка на Кордийера Реал (Кралската планина) близо до Ла Пас. Освен това исках да посетя и най-голямото солено езеро Салар де Уюуни. Извън тези две дейности останах близо 20 дни, в които трябваше да импровизирам какво да правя и къде да отида. Исках да разбера какво е било усещането на пътешествениците преди няколко века, когато са отивали на ново място без никаква идея за него освен по беглите разкази на някой, чул от приятел… Беше много интересен период, забавлявах се много, защото местната култура ме погълна и постоянно се запознавах с готини хора.

Твоят неизменен спътник е travel китарата, каква е нейната история?

Видях този модел китара от приятел в Пирин през 2013 г. Казах си: “Трябва да я имам” и веднага поръчах една по интернет. И оттогава ми е вечен спътник из екзотичните дестинации. Тя е с мен на местата, на които няма как да взема голяма китара – връх Чачани (6057 м ), връх Кала Патар (5550 м), връх Елбрус (5642 м), джунглата в Боливия.

Светът в последните години се тресе от агресия и конфликти, къде се спасяваш от всичко това? Какъв е твоят отговор на случващото се?

Отдавам се на музиката. Това е моят отговор – свиря пред публика няколко пъти седмично. Винаги се стремя чрез музиката си да помогна на слушателите да се размечтаят или да се отпуснат и да забравят за проблемите от ежедневието. И когато ги видя, че си тръгват с усмивка и изказват благодарност след концерта – знам, че съм на прав път.

IMG_1677

Какво би искал да инспирира албумът ти в своите слушатели?

Бих искал музиката от албума ми да вдъхнови слушателите да излязат от града и да прекарат повече време на някое красиво място. Спокойствието и величието на планината, например, могат да накарат всеки  да се замисли за нещата, които ни се струват важни, а всъщност нямат значение. И после, когато човек се върне в града, живее различно. Този енергиен заряд, който хармонията в природата произвежда, е безценен!

Binar

от

публикувано на: 30/11/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: