По следите на Северното сияние

07/12/2016

15354276_10211152116304230_201461899_o

Сдружение “Позор”е създадено през 2008 г. от Здравко Григоров и Ангел Хаджийски като алтернатива на масовото киноразпространение. Вече добре познаваме организираните от тях Sofia MENAR Film и Festival и Sofia Biting Docs. Поводът да потърся Здравко и Ангел е започващият на 7 декември фестивал „Северно сияние”. Фокус на събитието ще бъдат нобеловият лауреат Кнут Хамсун и детската писателка Астрид Линдгрен. Здравко и Ангел споделят и какви други изненади ни очакват на фестивала и кой им помага при неговото организиране.

Silent Heart

Това е вече осмо издание на кинофестивала „Северно сияние“. Как се развива той през годините и какво научихте от натрупания опит?

Нормално е с годините публиката да се увеличава, което нас много ни радва, защото това е фестивалът, за който най-трудно подбираме филмите. Фактът, че творбите, които включваме в програмата, трябва да са продукции от Скандинавия и Прибалтика, доста ограничава избора. Стремим се филмите да не са показвани до този момент пред българска публика, а част от най-популярните заглавия от региона имат български разпространители и се прожектират в киносалоните. Опитваме да налагаме непознати имена, за които тепърва ще се чува.

Тази година ще покажем дебюта на Сьорен Бале „Риба луна”, който беше сред фаворитите за най-престижната филмова награда в Дания – „Роберт”, като взе статуетката за сценарий и беше сред номинираните за най-добър филм и режисура.

2000x962xyoung-sophie-bell_0.jpg,qitok=NtPnnKZB.pagespeed.ic.8CXcjrPacd

Други дебютни филми в програмата са „Младата Софи Бел” на шведката Аманда Адолфсон и „Мащерка” на исландеца Бьорн Хлинур Харалдсон. Естествено, винаги има място и за добре познати имена като Сузане Биер, Биле Аугуст и Лукас Мудисон, чиито последни филми също може да се видят на фестивала, като този път преди прожекциите на „Безшумно сърце” и „Втори шанс” кинокритикът Мирела Василева ще запознае зрителите с творчеството на Биле Аугуст и Сузане Биер. Смятаме, че едно такова въведение във филма обогатява прожекцията.

Как се прави такъв форум, от кого срещате подкрепа?

С годините фестивалът е изградил една мрежа от партньори, с които работим заедно. Най-вече посолствата на съответните страни в България, които ни помагат с осигуряването на копията за прожекция. С киносалоните, в които се прожектират филмите – Дом на киното, Евро синема и Културен център G8, работим от дълги години и съвместно се опитваме да привлечем повече зрители в залите. Тази година намерихме и нови партньори в лицето на преподавателите от специалност Скандинавистика към Софийския университет, които заедно със студентите от специалността ще подготвят литературната част от фестивала.

We-Are-the-Best-movie

Вие организирате и фестивала за близкоизточно кино MENAR. Къде минават паралелите между севера и изтока?

Най-общо в стремежа на хората от Близкия изток към така мечтаните северни държави. Всяка година в програмата на MENAR има копродукции, които са финансирани от скандинавските филмови институти, като зад тези проекти стоят главно режисьори и сценаристи от Азия, които са емигрирали на север. В тези филми често се вижда как едни интересни идеи са превърнати в добре заснети филми, благодарение точно на финансирането, което едва ли са щели да получат, ако са снимани в родината на режисьорите. Такъв пример е филмът „Бекас”, който преди 2 години се превърна в абсолютен фаворит на българските зрители. Режисьорът е кюрд от Ирак, който живее в Швеция и филмът е заснет благодарение на Шведския филмов институт.

Second chance

Има ли публика за скандинавско кино в страната? Какви хора влизат в салоните?

Публика има и тя се увеличава с всяко изминало издание. Няма конкретен профил на зрителите, които гледат филмите – това са хора, които обичат да гледат европейско кино. В зависимост от заглавието на филма или името на режисьора, варира и броят на зрителите в залата. Често има изненади, миналата година в програмата имаше документален филм за Исландия и съвсем неочаквано билетите свършиха дни преди прожекциите.

Как се спряхте точно на Кнут Хамсун?

Първоначалната идея беше да се покажат два биографични филма в програмата на фестивала – „Хамсун” и „Астрид”. След консултации с посолството на Норвегия в Букурещ (защото това в София вече е закрито) решихме, че може да покажем и някои екранизации по Хамсун като обособим нещо като фокус върху нобеловия лауреат. Ние избрахме „Глад” и „Телеграфистът” по романа му „Мечтатели”. „Глад” е нашият фаворит сред екранизациите на Хамсун, а изпълнението на Пер Оскарсон е незабравимо. В биографичния филм за писателя пък си дават среща двама класици от региона – режисьорът Ян Троел и легендарният Макс фон Сюдов, което прави „Хамсун” една визуална наслада за сетивата.

Липсват ли ни автори като Астрид Линдгрен в момента? Мислите ли, че въпреки нейната популярност, за живота й се знае малко?

За нашето поколение „Пипи Дългото чорапче” и „Карлсон, който живее на покрива” бяха настолни четива. Винаги се залепвахме за екрана, когато по телевизията вървеше „Емил от Льонеберя”, затова чувстваме Астрид Линдгрен много близка. Но всъщност ние познаваме по-скоро героите й, отколкото нейната биография. Много сме благодарни на студентите от специалност Скандинавистика, които ще почетат малко от творчеството на Астрид Линдгрен в оригинал. По същия начин ще протече и вечерта с премиерата на филма „Хамсун”, когато пък ще четат в оригинал текстове на Кнут Хамсун.

В рамките на фестивала кинокритикът Елица Матеева ще представи книгата си “Целият свят е… кино!”. Кино ли е целият свят и какъв филм в момента се прожектира?

Ако приемем, че светът е кино, то всеки сам избира филма, в който да участва и сам пише сценария, по който филмът да бъде заснет. Хубаво ще е, ако този филм след това се радва на голям зрителски успех и не търпи критики. А Елица Матеева е човек, тясно свързан със скандинавската култура. От няколко години тя стои зад проекта „5 и 1/2 скандинавски визии за култура”, който се провежда във Варна и ние успешно си сътрудничим в опит да покажем скандинавското кино и на варненската публика.

Binar

от

публикувано на: 07/12/2016

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: