Смъртта. Начин на употреба

21/02/2017

imgo-2

Онлайн истериите не са нов феномен в уеб пространството. Учудващ е обаче факта, че те работят и постигат целите си, а болшинството от хората продължават да не се замислят за достоверността на дадена „новина”, когато я срещнат.

Поредният пример за това беше истерията по самоубийствената игра „Син кит”. Множеството родни сайтове с непроверено съдържание, които така или иначе сеят страх и дезинформация, се развихриха и показаха като по учебник как се прави пропаганда. Те заложиха на сигурно – страха на родителите да не се случи нещо лошо с най-скъпото им – техните деца. И заваляха заглавия от сорта на „Стотици деца погубени от Синия кит! Играта настъпва към България!“.

От своя страна стотици шашнати български родители пресподелиха „новината” в социалните мрежи с идеята да предупредят други родители. Верижната реакция предизвика ефекта на доминото. Дори медии, които считаме за сериозни, започнаха да викат експерти, които да се изказват по темата със „Синия кит”.

Появата на играта не е никак нова, но пък страхът от смъртта няма давност, той работи винаги. За щастие, в страната ни има и мислещи хора, които не рагираха автоматично на апокалиптичната истерия по казуса.

Българският Център за безопасен интернет в свое обръщение към родителите съобщи:

„Историята всъщност е от ноември 2015 г. в Русия, когато сайтове със съмнителна репутация започват да експлоатират самоубийството на едно 16-годишно момиче, чиято майка така и не може да се примири с мисълта, че детето й доброволно е отнело живота си. Тя започва да търси кой е манипулирал момичето, за да го подтикне към трагичната стъпка. В този период за първи път се появява градската легенда за група престъпни хора, които ръководят онлайн игра с 50 предизвикателства – по едно на ден, като последното е принуждаване на играча тийнейджър да се самоубие по определен начин.

Възникват групи в руската социална мрежа “В контакте” с названия с хаштагове „Синий кит“, „Море китов“, „Тихий дом“ и закодирани названия от типа на f57, f58 и така нататък. Невероятната история привлича като мухи на мед жълти сайтове, печелещи от посещаемост, които добавят все повече и по-ужасяващи подробности и истории, които не са подкрепени с никакви реални факти. Черният пиар се разгръща и включва производството на снимки с уж изрязан на ръка кит, дори видеоклип с цел превенция на самоубийствата, които така и не са се случили.

Позабравена, историята отново се появява вече във вид на разследвания от по-сериозни руски медии на необичайната загадка през април-май 2016 г. Общият извод е, че това е манипулация. Някой от българските сайтове, печелещ от привличане на посещения с гръмки заглавия и измислени истории, вероятно случайно попада в средата на февруари 2017 г. на темата, която има потенциала да привлече хиляди посещения от ужасени и паникьосани родители. Не е случайно обаче, че не се публикуват журналистическите разследвания, доказващи фалшификацията, а се търсят старите сензационни и лъжливи материали”.

Тук е мястото да споменем за тревожните резултати от национално-представителното изследване „Онлайн поведение на децата в България“ от края на 2016 г., проведено от Националния център за безопасен интернет. Данните от него сочат, че 50%  от децата на възраст 9-17 години признават, че не биха могли да различат коя информация в интернет е истинска и коя е фалшива. При родителите им процентът е 40 на сто. Това е положението.

С автоматизма, с който се споделя „новината” за „Синия кит”, в социалните мрежи се роди и понятието “смърт със стара дата”. Първа миналата година се мултиплицира “новината” за смъртта на оперния певец Никола Гюзелев (починал на 16 май 2014 г.), но това беше нищо пред лавината от споделяния за смъртта на Пако де Лусия (отишъл си на 25 февруари 2014 г.). Със сигурност тези „вести” за кончината на любими за много хора артисти се пускат в интернет пространството умишлено. По-тъжният и плашещ факт е, че те се споделят от иначе мислещи, интелигентни хора съвсем по инерция, без никакъв мисловен процес.

Ако утре пуснат съобщение за вашата собствена смърт, ще го споделите ли? Колко от приятели ви ще лайкнат събитието? По същия механичен начин могат да бъдат извършвани и престъпления. Всъщност, разпространението на една лъжа, било то и неволно, малко престъпление ли е? За много хора не е, но аз го нареждам на едно ниво с убийството, защото последиците от лъжата понякога нанасят същите щети.

Уважаеми споделящи, вие, които сте много загрижени за човечеството и бързате да публикувате някоя „новина” на стените си във фейсбук. Мислете със своите глави преди това. Те са ви дадени за да ги използвате по предназначение. През 1978 г. френският писател Жорж Перек издава творбата си “Животът. Начин на употреба”, роман знаков за своето време. За съжаление Перек вече не е сред живите, иначе с радост би се захванал да пише книгата на новото време – “Смъртта. Начин на употреба”.

Binar

от

публикувано на: 21/02/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: