Трите маймуни

27/02/2017

3-monkeys-wallpapers

Мълчанието е злато за много неща. Прикриваш ли убийство обаче, мълчанието е равносилно на съучастие. Целият български народ е съучастник на какви ли не престъпления, от най-дребните ежедневни до такива на държавно ниво, които костват милиарди на собствените ни джобове.

Въпреки че сме преки свидетели на случващото се, ние мълчим. Мълчим упорито и сплотено, мълчим безропотно. Сякаш да съобщиш за някоя неправда е най-големият грях в тази страна. Виж, да подкрепиш убиец, крадец или насилник, е постъпка, достойна за немалка част от сънародниците ни.

Предпочитаме да застанем на страната на наглия и безскрупулния. Щом е такъв, значи успява в живота, без значение дали е престъпник. А ние обичаме успелите и тайно им се възхищаваме. Ако са „от добрите” – лакейничим с тях, ако са „от лошите” – изпитваме страх.

Същият този страх е накарал цялото частно училище “Езиков свят” да мълчи за едно убийство. В числото на мълчащите влизат учителите и директорът Василка Николова. Всички си затварят устата близо 2 години за това кой е убиецът на 15-годишния Георги Игнатов, заклан на 2 юни 2015 г. в Борисова градина.

По думите на съдийката Ралица Манолова, публикувани в “Стандарт”, съучениците на задържания Йоан Матев разпознали лицето му във фотосите и видеото на МВР, пуснати 2-3 дни след убийството. “В училището открито се говореше, че убиецът е Йоан Матев, споделяхме помежду си, пред учителите и директорката”, свидетелствали приятелите на Матев от неговия клас.

Според показанията на една от учителките, Николова нахлула един ден в час и заявила на Йоан Матев: “Намери си извинителна бележка за 2 юни!” Няколко дни по-късно майката на заподозрения – бившата тв журналистка Сребрина Гаджева, донесла документ, подписан от лекар за въпросната дата.

Дотук всички имат своите мотиви да премълчат и дори да подпомогнат прикриването на престъплението. Майката – защото е родител, съучениците – да не се саморазправят с тях, директорката и учителите – да не изгубят солидните такси (в същото заведение е записан и братът на Йоан – Марсел).

“Няма как да твърдим, че тези лица са знаели, че това е извършителят на убийството. Никога полицията не е твърдяла, че бягащият в парка е извършил убийството”, изми ръцете си говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Така, докато тече разследването и се търси кой какво е знаел и какво е премълчал, всичко ще се размие.

Парадоксалното в случая е, че девизът на училището е “Личността възпитава личности”. Ясно е какви „личности” възпитава това заведение. Лошото е, че по-същия начин биха действали и в голяма част от другите български училища. Безспорно прикриването на един убиец от толкова много хора е симптом, говорещ колко нечовешко е станало цялото ни общество. Днес ще прикрием едно престъпление, утре – десетки.

Не по-малко притеснителен е фактът, че убийство с цел грабеж се извършва от финансово задоволен отвсякъде ученик. Йоан Матев живее в голяма къща в село Кокаляне, неговото семейство пътува постоянно в чужбина и кара луксозни автомобили, бащата е митничар, майката – собственичка на пиар агенция. Единственото логично обяснение за стореното е – за удоволствие.

На публиката остава ролята на трите маймуни, олицетворяващи будистката концепция за неправене на зло: Ако не виждам злото, не чувам злото и не говоря нищо за него, аз съм защитен от него. Кой ще те защити от злото в България, когато околните предпочитат да са съучастници? Хората са станали по-малко човеци и от маймуните. При приматите щом някой член на стадото бъде убит, всички останали крясват и съобщават за смъртта му. А ние, „човеците” – мълчим.

Binar

от

публикувано на: 27/02/2017

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: