Живот на Марс?

03/04/2017

Винаги, когато се попитам има ли живот на Марс, се сещам за песента на Дейвид Боуи “Life On Mars?”. Този въпросителен знак в края на заглавието виси над човечеството и не му дава мира от хилядолетия. Как ли я карат марсианците, дали пък там не е по-готино, отколкото при нас?

Хората са изобретателни създания. Като не могат отидат на някоя чужда планета, си я спретват тук на Земята.

Експериментът започва на 29 август 2015 г. и трае една година. Провежда се на хавайския остров Мауна Лоа. Шестимата участници, избрани от 700 кандидати, живеят в много малка куполообразна конструкция с площ 1200 квадратни фута. Сред смелчаците са инженер-физик, астробиолог,  архитект, пилот и журналист.

mars-isolation-hi-seas-hawaii-crew

Станцията, в която пребивават, е разположена по скатовете на вулкан, без чист въздух, домашна храна и възможност за уединение. Участниците в експеримента могат да излизат навън само в специални костюми. Те имат достъп до електронна поща и общуват с околния свят, но с 20-минутно закъснение.

Целта  на този психологически експеримент на НАСА е чрез осъществяването на  дългосрочни „планетарни мисии” да се изследва състоянието на екипа. Като живее в пълна изолация и наблюдава внимателно всеки свой ход, екипът осигурява данни за динамиката и устойчивостта при голям стрес в рамките на своето ограничено местообитание.

Simulated-Mars-Mission-Crew-Emerges-After-A-Year-Of-Isolation-5

Първото нещо, което правят участниците след приключването на мисията им, е да се окъпят в океана. След това се отдават на кулинарно пиршество. Консумират всичко, което им е липсвало през последната година – пресни кроасани, праскови, бъркани яйца и сочни дини.

Животът „на Земята“ май не е никак лош, особено като си лишен от него. Специалистът по околната среда Кармел Джонстън е отговорник на мисията. Ето какво споделя 27-годишната „марсианка“ след прибирането си в своя дом в Монтана.

dt.common.streams.StreamServer

Защо искаме да колонизираме Марс?

Основната причина да отидем на Марс, е за да го изследваме, а не да се установим за постоянно там. Не искам да разрушим планетата, преди да сме я проучили.

Как се чувствахте през тази година „на Марс”?

Изолирани. Ние нямахме комуникация в реално време – можехме да общуваме чрез имейли, но да бъдеш забавян двадесет минути всеки път не е същото като да можеш да говориш по телефона. Много пъти се чувствахме така, сякаш не сме на земята, защото никой не ни отговаряше. Не знаехме дали беше прекъсване на връзката или нещо се беше случило. Земята можеше да си е отишла, а ние не знаехме нищо за това.

1472811434_75_Finished-long-experiment-on-NASA-Mars-mission-simulation

Усещахте ли различно времето там?

За добро или лошо, времето мина наистина бързо за всички нас. Не е трудно да усетиш как времето изтича между пръстите ти. Започнах да мисля, че времето е само часове и дни, както и за това, което трябваше да правим всеки ден. Бяхме много заети. Фокусирах се върху това: Какво мога да направя следващия час? Какво трябва да направя днес? Какво ще правя утре?

Какви задачи си поставяхте всеки ден?

Трябваше да правим около десет проучвания на ден: за стреса, за това как вървяха нашите взаимоотношения, какво сме яли в последния ден, за нашите модели на съня, колко сме се упражнявали. Трябваше да решаваме всякакви видове изследователски задачи. Имахме и различни групови дейности, отборни упражнения, като това да решим дали да работим заедно, или в различни групи.

Habitat

Какво означава динамика на групата?

Не мога да кажа твърде много, защото това е част от изследването. Бяхме просто един куп умници под един купол. Съгласявахме се за едни неща, за други – не, така вървеше животът по принцип. Има хора, с които се разбирате, и такива, с които не можете, и трябва да се научите как да се справяте с това, за да работите заедно за общата цел.

Имахте ли стратегии за справяне с неща като конфликти, самота, тревожност?

Не съм имала никакви очаквания или предположения за годината. Не бях дошла с никакви стратегии за справяне. Разбира се, желателно беше да имам, но нямах. Трябваше да се науча набързо как да се справям с тези неща. Направих някои комбинации. Обикновено служа за отдушник на приятелите и семейството си. Тичането беше основният начин за справяне с това. Спортните занимания са полезни за всичко. Те са от съществено значение.

new-hi-seas-photo1

Упражненията вървят ръка за ръка с хранителния режим. Какво ядяхте по време на експеримента?

Готвехме от нулата с всички съставки, които ползваме в нормалната кухня, като изключим това, че зеленчуците и месото не бяха пресни, а сушени. Накисвате ги предварително и после можете да правите всичко, както обикновено: пайове, паста, суши. Можехме да приготвим всичко, което си представяте.

Отглеждахте и свои собствени зеленчуци, нали?

Да. Отглеждахме марули, къдраво зеле, червено цвекло, грах, боб, домати, репички. Имахме цяла лаборатория, предназначена за разсад. Една от целите ми беше да направя цялото място зелено. Имахме растения навсякъде, където можехме да поставим –   върху бюрата, по стълбите, в задната стая.

mars-isolation-hi-seas-experiment-hawaii

И на теория това би могло да бъде отглеждано и на Марс?

Някои от експериментите, които направихме, бяха насочени тъкмо към това да се определи възможността за отглеждане на растения на Марс. Отглеждането на зеленчуци е абсолютно възможно.

Какво научихте за човешката природа, докато бяхте в купола?

Партньорският натиск може да бъде както добро, така и лошо нещо. Той може да ви доведе до извършването на някои необмислени неща, но може да бъде и изключително мотивиращ. Човек е устроен наистина интересно: мислиш си, че повече нищо не може да те изненада. После някой направи нещо и ти отново си изненадан.

Lucie Poulet, Annie Caraccio

Това преживяване промени ли динамиката на общуване с приятелите и семейството ви, когато се завърнахте на земята?

С някои от приятелите ми си кореспондирах много през тази година, с други – не. Получи се интересно – онези, които не очаквах да общуват с мен, засилиха тази дейност. Други, с които мислех, че ще си кореспондирам много, не го направиха. Далеч от очите, далеч от ума, както казват.

Правилото „далеч от очите, далеч от ума” управлява човешкото поведение. Когато не виждаш последствията от действията си, е малко вероятно да се промениш.

Да, ще трябва да променим човешката природа, ако искаме да оцелеем.

https://youtu.be/v–IqqusnNQ

 

Binar

от

публикувано на: 03/04/2017

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: