Другата хармоника на френския шансон

01/05/2017

 

TOTAL_JAZZ_jean_chirstophe_mazué_©-1004

Share

×

Априорно свързваме шансона с акордеона и малкото му братче устната хармоника. Затова трудно може да ни изненада едноименна програма French Songs на Оливие Кер Урио. Безспорно, той е един от най-добрите майстори на хармониката в света на джаза след оттеглянето на Тутс Тилеманс на небесния сешън. Началната песен, известна ни от Беко Et maintenant, обаче е повече от въпрос, поставен по сходен начин от Майлз  (So What?). За да ни убеди, че в джаза няма нито лесни въпроси, нито еднозначни отговори. Особено в компанията на китарист като Силвен Люк.

maxresdefault

Това не е първата съвместна работа на познатите ни и от гостуванията им в София френски джазмени. Преди десет години за лейбъла на Франсис Дрейфюс те записват Oversea с не по-малко знакови гости като Луи Винсберг (китара), Глен Ферис (тромбон), Андре Чекарели (ударни), Манюел Рошман и Жан-Мишел Пилк (пиано).  Сега с тях са басистът Лоран Вернере и барабанистът Люкмил Перес. Но и те, както в повечето моменти и китарата на Силвен, само подчертават особеностите в звукоизвличането на вездесъщия още от детинство голям малък инструмент. Дъх, дух, пух и целите сме слух.

Някои от авторите на шансоните са отдавна в пантеоните съответно на забавната, загрижената, безгрижната или дори дяволската музика, доста фриволно напъхвана в лейбъла So Frenchie So Chic. Брасенс няма кой знае колко общо с Делпеш, Генсбур – с Беко, Монтан – с Нугаро, да не говорим за Брел и Анри Салвадор. И именно в тази привидна безразборност, където до безгрижни мелодийки за свиркане и под душа застават непреходни монументи на другостта и възможностите за възприемането й.

oko-P-ROUCHON06-HD

По-слабо познатите за нефранкофонската аудитория песни са около половината от заглавията, което е и неговата добавена стойност. За останалите е удоволствието от разходките от Тулуз до Шан-з-Елизе. Американските конотации, макар и не на предна линия, също не трябва да бъдат изпускани, но не само с тях се обяснява изборът на Оливие и Силвен, свързващ имената им с тези на Клод Франсоа (все пак, негов е оригиналът на My Way) или на Джо Дасен.

bnb7572

И ако трябва с две думи да бъде определен  проекта – те ще са елегантност и майсторство. Без да забравяме, че статутът на шансона във Франция е нещо като на джаз стандартите в целия свят. И понеже не само по френски апетитът идва с яденето, като чуете плейлиста, ето и концерта на Силвен на фестивала “Джаз под ябълковите дървета” преди две години.

https://youtu.be/bLDQO_3Qhm8

Тазгодишната реколта (Пат Матини, Джейкъб Колиър, Ян Гарбарек с Трилок Гурту) – след връщането ми от там.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 01/05/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: