Чудовище под леглото

05/05/2017

Дани тъкмо се беше унесъл, когато дойде чудовището. Изпод леглото се чу ужасно тракане – сякаш се гонеха дузина грамадни електрически ченета.

Момчето внимателно изкара ръка под юргана. Включи нощната лампа и подаде глава навън. Имаше малко лице, големи очи и почти пълен набор зъби. Косата му беше катастрофално къдрава – черна, но си менеше цвета на светлината. Дани беше на пет и половина, но смяташе, че минава поне за 6-годишен. Освен нощем, когато предпочиташе да стиска, вместо да притича до тоалетната.

Тракането се усилваше. Дани опря рамо в хладната стена и тихо почука. Едно почукване, последвано от пауза и две последователни. Сигналът за „чудовище под леглото“. Той и татко му имаха много сигнали, все свързани с различните чудовища из къщата.

Нататък по коридора се отвори врата. Таткото на Дани нахълта в стаята и в същия момент под леглото настъпи мълчание.

– Отряд „Мъник“ – каза той сънено, – позволете да извършим проверка.

Носеше очила и халат над пижамата. Явно пак беше заспал, докато чете дебелите си психоложки книги.

Дани отвърна печално:

– Проверката е позволена, отряд „Старик“.

Пак щеше да излезе, че му се причува. Винаги така ставаше. Таткото извади метално фенерче от джоба на халата и се наведе. Бави се тъй дълго, че Дани се почуди дали не е заспал под леглото. Под леглото все пак се криеше най-плътният мрак на целия свят.

Таткото се изправи и изтупа коленете си.

– Проверката не откри нищо нередно, отряд „Мъник“. Само няколко грешно позиционирани чорапа и една оцветявка.

Дани изпуфтя от недоволство. Излегна се по гръб и скръсти ръце на гърдите си. Таткото го покри с юргана чак до брадичката и понечи да угаси лампата.

– Не! – помоли се момчето. – То чу, че идваш, и се скри някъде…

Таткото отмести пръст от ключа на лампата. Намести очилата си и каза:

– Даниел Протохристов, необходимо ли е да повтарям защо под леглото няма нищо?

Дани смръщи вежди в опит да си спомни точните думи.

– Защото съм малко дете с голямо… въображение, което още не различава истина от измислица.

– Точно така.

Таткото се наведе и го целуна по челото.

– Не мога ли да спя при теб, само днес?

– Отрицателен отговор, отряд „Мъник“. А сега е време за сън.

– Прието – промърмори Дани и се зави през глава.

Нейде отвъд юргана таткото пожела лека нощ и затвори вратата след себе си. Дани не отвърна нищо. Не че разбираше от психология, но му се струваше голяма глупост, дето децата трябва да спят сами. „Ако валидизирам страховете ти“, все казваше таткото, „всъщност ти преча да се изправиш срещу тях“. Дани въобще не смяташе да се изправя срещу страховете си – не и ако бяха толкова големи, колкото звучаха в тъмното.

Ето че тракането пак започна. Дани се помъчи да не му обръща внимание, да се съсредоточи върху нещо друго… За съжаление, следващата мисъл в главата му също не беше приятна. Включваше думите „пикочен мехур“ и „скоро“.

Дани се сви на кравай и покри глава с възглавницата.

– Аз съм малко дете… с голямо въображение… – зашепна той, – което още не различава… истина от измислица… малко дете… голямо въображение… още не различава… истина от измислица…

Под леглото наистина се криеше най-гъстият мрак. В този мрак имаше стая – обърната с тавана надолу, мека и лепкава като кошер. Чудовището лежеше върху една огромна гъба. Казваше се Инад – беше рошаво, късо и трътлесто. Баща му казваше, че има още да расте. Казваше също, че никое нормално чудовище не спи с родителите си – не и ако иска да стане страшилище.

Всъщност Инад не искаше да стане страшилище. Той беше малко, уплашено чудовище. Не можеше да заспи и зъбите в трите му усти тракаха неудържимо. Баща му беше казал, че под леглото няма нищо. Но Инад можеше да се закълне, че някой долу мърмори на своя неразбираем език:

„Аз съм малко дете… с голямо въображение… което още не различава… истина от измислица…“

Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Завършва психология в СУ и започва магистратура по творческо писане пак там. Публикувал е в “Култура”, “Капитал”, “Литературен вестник”, “НО поезия”, “Родна реч”, “Сега”, “Море”, “Гранта”. През 2017 г. печели петия конкурс за камерна пиеса „Славка Славова“ на Театър 199. Миналия месец спечели първа награда в конкурса “Рашко Сугарев” за къс публикуван разказ от автор до 35 г. Автор е на сборниците с разкази „Кучето на терасата“(2009) и „Микро“(2016). Предстои излизането на първия му роман, „Софийски магьосници“.

Binar

от

публикувано на: 05/05/2017

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: