Обикновени герои

20/06/2017

Доброволчеството е лакмус за човечността на едно общество. В България имаме частични успехи в тази сфера. Нищо обаче не ни пречи да почерпим опит от страните с традиции. Нека видим как се случват нещата във Великобритания.

„Раз, два, три! След което ме повдигат над скалата и ме поставят нежно върху земята с едно бързо, сръчно движение. Закрепват ме здраво към носилка, уютно разположена в дебел, подплатен с вълна спален чувал, и въпреки че току-що съм свалена от скала, висока 30 фута, се чувствам  напълно спокойна благодарение на професионализма на екипа, който се грижи за мен”, разказва Абигейл Бътчър, участничка в тренировъчно занимание с планинския спасителен екип в Скарбъроу и Райдейл.

960x0_95_3_c_FFFFFF_db5fc7813a254b2b966a69c726f07ff2

Акцията се провежда по стръмния бряг на Мей Бек в Норт Йорк Мурс, където половината от опитния екип и няколко нови членове са се събрали, за да тренират умения за катерене и спускане с въже.

Целият планински спасителен екип, шейсет и трима мъже и жени, чиито професии варират от лекари и ветеринари до ИТ специалисти и учители по музика, са доброволци. Те работят съвместно с полицията и бреговата охрана, за да търсят хора, изчезнали в мрачната пустош или водните пътища, простиращи се върху 2100 кв. м от Йоркшир до Понтефракт на юг, до Уитби на север.

Много от тях имат семейства и работа на пълен работен ден, но всеки отдава най-малко 150 дни в годината на екипа и за събиране на жизненоважните средства за него.

960x0_95_3_c_FFFFFF_56062caadb2fffb39080de1985e1ebff

„По правило тренираме един уикенд и две вечери в месеца, но в действителност излизат повече”, казва главният треньор Джон Бейтман в Снейнтън, село в промишлената зона на Йоркшир, където се намира базата на екипа.

Базата разполага с четири превозни средства – две напълно оборудвани линейки Ленд Ровър, ван Мерцедес, тип „военен превозвач”, и джип с мобилна връзка, от който командирът на екипа координира търсенето.

Налични са също тренировъчна зала, грижливо подредени кутии с медицински консумативи, планински спасителни носилки, окачени на стените, въжета и карабинери, и жилетки за водни спасителни операции.

Планинският екип  има и трима техници по спасяване в бързи води, чиято помощ била от решаващо значение по време на наводненията в Йорк през 2015 г.

960x0_95_3_c_FFFFFF_7e49d0b5ab2cf0d2534bac227f708ce4

Цената на тази професионална дейност не е никак ниска. „Нужни са ни 50 000 паунда годишно, за да продължим да функционираме – сами купуваме ботушите си и много от дрехите, финансираме горивото за спасителните операции и организираме  акции за набиране на средства”, казва Джон Робинсън, ветеринар, бивш старши треньор на английския отбор по стрелба в игрите на Британската общност.

Екипът получава малки помощи от Министерството на околната среда, храните и селските райони, Националния парк Норт Йорк Мурс и други органи. Той се финансира главно чрез обществени дарения.

Планинският спасителен екип в Скарбъроу и Райдейл е на 52 години и всяка година има нови попълнения – тази година са се включили 14 нови членове. Едna от тях е Джес Уиганд, която оглавява екип за ангажиране на служители в Йорк.

За да получи пълна квалификация, Джес трябва да придобие основни животоспасяващи умения, да се научи да борави с носилка, да оказва спешна помощ, да намира местоположение, да използва GPS навигация, да работи безопасно близо до хеликоптер, да усвои техники за работа с въже, техники за търсене, правила за поведение във водата и как да използва радиосъоръжения.

DSC01781

„Исках да се присъединя не само защото обичам откритите пространства, но и защото преди време паднах от планинското си колело в Швейцария и си счупих двете китки”, казва тя. „Помощта, която получих в тази трудна ситуация, ме мотивира да бъда тук.”

Джон Харт е учител по музика и ръководи занимания на открито. Той е експерт по катерене и контролира днешната акция за катерене и спускане с въже. Джон е абсолютен професионалист – в добра форма, опитен и върши всичко на бегом. В реална ситуация, когато някой е обявен за изчезнал или ранен, полицията или Бърза помощ предупреждават планинския спасителен екип и ръководителите на инцидента със съобщение.

„Не всеки може да отговори всеки път”, казва Иън Хъгил, ИТ мениджър за  yell.co.uk и един от седемте ръководители на екипи при инцидент. „Шефът ми е доста сговорчив, но ако получим обаждане в 9 ч. в понеделник сутринта, може да са налице само трима души на работа.”

Планинските спасители са разпределени в отбори от четирима – ръководител на екипа, отговорник за жертвата, навигатор и човек, ангажиран с комуникацията. Включват се още Ани Уилсън и нейното куче спасител Зий.

В нощта преди тренировъчния ден екипът получил обаждане за издирване на четирима души, загубили ориентация. Когато спасителите били мобилизирани, дошло ново обаждане, че четиримата се появили в лагера.

Не всички инциденти приключват така добре. При трудни случаи екипът има изградена практика, за да помага на членовете си.

„За разлика от полицаите, които ще се видят при следващата си смяна, ние се прибираме вкъщи и може да мислим върху случилото се месец, преди да се съберем отново”, споделя Ани Уилсън. „Много често придружаваме обсъждането на инцидента с черен хумор, това е своеобразен механизъм за справяне.”

Заради своите успехи през 2012 г. екипът е удостоен с честта да получи наградата на кралицата за доброволческа служба (The Queen’s Award For Voluntary Service). Една година по-късно, доброволците получават от херцога на Йорк награда за обществена инициатива (The Duke of York’s Community Initiative Award).

Ако кралското семейство закъса някъде в планината, ще спасим и него, шегуват се от екипа, но бъдете сигурни, че ще го направят, и ще се справят на високо ниво.

DSC00261

Binar

от

публикувано на: 20/06/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: