Зорба с вкус на мед

30/08/2017

Share

×

 

 

Преди половин век Фил Уудс се събира с Йорданис Цомидис. Спорно е кой е по-голямо име по онова време. Фил вече е бил от джаз-посланиците на САЩ по света с оркестрите на Дизи Гилеспи, а после с Куинси Джоунс. По свой начин, още от преди да е станал пълнолетен, такъв е и Йорданис, но на бузукито, при това в Ню Йорк. Младите инструментални гении от Южна Европа винаги са били радушно приемани от другата страна на „Голямата локва“ – да си спомним и за Пако с братята му.

 

 

Контекстът на времето е по-скоро ориентиран към протестите на децата-цветя, до първите уърлд-звуци има още много години, не че Джордж Харисън не е показал Индия на Великолепната четворка, а преди него Дейв Брубек, също със статут на „амбасадор“, не е изсвирил Таке 5 в годината, когато Майлз създава Sketches of Spain. Но ако последните, а и предхождащите ги почти с две десетилетия “Керванът” на Тисол/Елингтън и “Нощ в Тунис” на Дизи са сред любимите джаз-стандарти за всички времена, проектът на Фил Уудс остава незабелязан.

 

 

Инструментариумът като начало е доста необичаен за джаза в зората на фюжъна, най-вече с рока. Темата от „Зорба гъркът“, с която започва албумът, загатва, че няма да слушаме само поредица от сола с традиционни гръцки инструменти и сакс-импровизации. Във второто парче – неслучайно подбрания хит, популяризиран и от Бийтълс A Taste of Honey – вече сме свидетели на пълно вписване на бузукито, лютнята, тамбурата и цимбалите в тъканта на фендер-баса, кларинета и саксофона. Финото бузуки-интро прелива като шадраван в Аламбра в темата, подхваната от Уудс. Атмосферата се нагорещява и в последващите теми от Антоний и Клеопатра, но най-вече от Самсон и Далила сме като в кубинска дескарга.

 

 

Уудс току-що е свирил в саундтрака на Фотоувеличението на Антониони (музиката е на Хърби Хенкок). Тепърва ще партнира с Тито Пуенте в гуахири, салси, самби и босанови, ще прави версии на тангата на Пиацола и ще запише в албума си Флаш (1989) “Мизирлу” – най-влиятелната гръцка мелодия, избрана за Олимпийските игри в Атина – е, десет години след успеха си с Тарантино в “Криминале”. Откриваме елементи от нея във финалната пиеса на Уудс – “Ника”. И няма как да не съжаляваме, че повече пътищата на връстниците Фил (р. 1931 г.) и Йорданис (р. 1933 г.) не се пресичат – поне на Земята.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 30/08/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: