Кой пази традициите ни?

28/09/2017

Бабите ли останаха единствените пазители на народните ни традиции? Във време, в което на обичаите и занаятите се гледа като на нещо много архаично, със сигурност бабите са най-голямата екзотика в българските села.

Йоана Стоянова е част от екипа на сдружение „Фабрика за идеи“ – организатор на „Резиденция Баба“ – инициатива, помагаща на млади хора да опознаят традициите ни, ставайки резиденти. С Йоана се срещаме за да ни разкаже повече за своето общуване с българските баби и какво ѝ е донесло това.

22053310_1147817445319646_992505598_n

Как се роди идеята за създаването на „Резиденция Баба“?

“Резиденция Баба” е празнуване на възможността за свързване – между поколения, между градска и селска среда и култура и това, което може да произлезе от комбинирането на ценното от тях с усещане за солидарност и осезаема подкрепа.

Първоначално идеята се е зародила в една от основателките на “Фабрика за идеи” – Янина Танева. Собствените ѝ пътувания и срещи с възрастни хора в български села и символичното ѝ „осиновяване“ от някои от тях я карат да се замисли за социално ангажиран формат, в който човещината и културните съкровища, които пазят местните, могат да бъдат изживени, документирани и споделени с повече хора.

Немалка роля изиграва и участието ѝ в експедиция на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, които са ни основни партньори в Резиденцията всяка година.

21586568_1134358436665547_5683763875262876540_o

Можем ли да наречем българските баби пазители на традициите ни? Какво би станало, ако един ден вече ги няма?

Все още – да. Все още голяма част от тях съумяват да живеят и споделят фолклорното богатство, което носят – занаятите, приемащата жизнеустойчивост, практическата ежедневна мъдрост… Именно те най-често са и домакините на “Резиденция Баба”.

Нагласа, която срещаме по-често по време на резиденциите обаче е за вътрешно обезценяване на знанието, опита, разказите им. Липсва стабилна свързваща нишка със следващите поколения, която да ги увери, че тези неща все още имат значение и могат да бъдат вплетени в съвремието.

Контрастът в начина им на живот (в някои от селата, разбира се) с нашия, на градските хора, е толкова объркващ, че бих го нарекла междупоколенчески сюрреализъм.

За много възрастни жени, в чиито сърца и умове са живи уникални песни, легенди, обредност, усилието и хъсът да ги споделят са угаснали. Трябва някой усърдно да им го напомня.

21414961_1134358356665555_2116537745157823756_o

Какво би станало, ако ги няма? Ами, някои от жените, които бяха част от първата Резиденция през 2015 г., си заминаха. Това е най-голямата спешност в работата ни всъщност – събиране на съкровища.

Опитваме да събираме изпитани отговори на въпроса какво би ни свързвало като общност и споделена култура, след като тези възрастни хора си заминат с целия си опит за по-непосредствено свързване със средата и общността. Това е най-основното търсене на Резиденцията.

Как избирате в коя област на страната да разположите резиденцията?

Основният параметър в първите 2 резиденции беше проблемът с обезлюдяването. Търсихме области, които да са силно засегнати от него, но и да имат все още активно население и жизнен фолклор, който да бъде документиран.

За последното много ни помагат Асоциация „Онгъл“, които са изследвали българския фолклор на терен – надлъж и нашир.

След като инициативата набра популярност, с нас започнаха да се свързват кметства, които да предлагат села в своя район.

Някъде на пресечната точка между жизнен фолклор, реална нужда на общността, за която резидентите могат да помогнат, и желанието на местните хора и управа за взаимодействие се случва и Резиденцията.

21457942_1134358353332222_6897578790581889795_o

Кой може да се включи като резидент? Имате ли някакъв предварителен подбор?

Първата година имаше по-стриктна възрастова рамка – студенти или наскоро завършили млади хора, които са безработни в момента, заради фокуса върху проблема с т.нар NEETs (neither in employment, nor in education or training – такива, които нито работят, нито учат, нито по някакъв начин се усъвършенстват) младежи в България.

Втората и третата година са много по-свободни в такова отношение. Открихме, че по-важните съставки, за да се изпълни мисията на Резиденцията, не са силно зависими от възрастта. Тази година например има резидентки и на 20, и на близо 40 години.

В този смисъл резидент/ка може да бъде всеки, който вярва, че има какво ценно да се съхрани от начина на живот на хората в селата, интересува се от фолклор, човеколюбив/а е и приспособим/а в нова общност с уважение към особеностите й.

Всеки от кандидатствалите преминава през интервю с членове на екипа на “Фабрика за идеи” и Асоциация „Онгъл“, след което бива приет/неприет.

В най-оптимален вариант резидентите разработват свои социално- или културно-предприемачески проекти след Резиденцията, които да повлияят благотворно на живота в резидентското село в бъдеще.

21457302_1134358359998888_1882540828546434559_o

Доверяват ли се лесно възрастните хора от селата на „млади хора от големия град“?

Да! Понякога отначало има доза защитен скептицизъм, но той е само на думи и е бързо отлитащ. Видят ли се двете страни, всякакви съмнения изчезват и „спомнянето“ на що е то да съжителстваш, споделяш, учиш се случва бързо и дълготрайно.

Коя е традицията, която сте открили и с която се гордеете?

Като следствие от първата Резиденция в Родопите беше записан диск с типичните за с. Дряново, Средни Родопи песни, които пее местна бабина група. Оттам се родиха и т.нар. Дряновски баби, чийто диск се продава и средствата им помагат да финансират пътуванията си по събори и фестивали.

Платформата „Сукница“ на резидентката Деница Стоянова пък изследва произхода и изобилето на украшенията от синци (мъниста).

И най-най-съкровеното ядро на Резиденцията – личните истории, сега се разгръщат и в документален спектакъл със Студио за документален театър Vox Populi.

В настоящата Резиденция в с. Лъжница преоткрихме употребата на шарените цедилки, а някои резиденти се научиха как да ги тъкат.

21586514_1134358649998859_342978246966035412_o

Какви бяха вашите домакини? Моментът, който няма да забравите?

Четири домакинства ни приютиха тази година. Самите домакини са по-млади от предишните години, но в семейството има поне по един възрастен човек. Резидентите също винаги са насърчавани да не ограничават търсенията си до приемното домакинство, а да опознаят възрастните в цялото село.

Най-характерно за сегашните домакинства, а и за самата общност, е, че са безусловно гостоприемни и открити. За тях уважението между поколенията е основна ценност. Събират се всички на празниците, различни семейства готвят заедно поне веднъж в месеца, сплотени са.

За нас като екип от най-силните моменти беше финалното събитие в селото, което резидентите организират, за да се отблагодарят на местните и да отпразнуват този месец заедно. То беше и най-голямата проверка доколко ни приемат като дългосрочни приятели. Е, прекрасно беше! Почти цялото село беше там и бяха направили безупречна организация да се включат с приготвянето на всякакви местни специалитети!

19388341_1064964763604915_3537465865075745802_o

Предстои представянето на „Вслушване“ – съвместният ви проект със Студио за документален театър Vox Populi. Разкажи ми повече за него. На какво ще бъдат свидетели зрителите?

Партньорството ни с Vox Populi е от най-естествените следствия на търсенията ни. В центъра на тяхната работа също стои вслушването и пресъздаването на съкровеното, автентичното от разговорите и срещите с човешкото.

Техните актьори ще представят на сцена по метода вербатим аудио истории, които резидентите сме (и аз като такъв през 2015 г.) записвали по време на срещите си с местните и потапянето в историите им.

Събитието е съпътствано от изложбата „Босонога обич“ с неподправени портрети на двойки от “Резиденция Баба 2016” в с. Челопек и Паволче, която е вече разположена във фоайето на Червената къща в София.

В каква посока сте се насочили за следващата Резиденция?

Вече започнахме да получаваме предложения за следващата Резиденция от различни общини. Със сигурност ще се стремим да е по-всеобхватна. Най-определящ фактор за обхвата обаче винаги е финансирането. Тази година се осъществи на 80% от индивидуални дарения на хора, които подкрепят каузата.

21427132_1134358503332207_2517739183092427532_o

Binar

от

публикувано на: 28/09/2017

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: