Болеро с различно ударение

12/03/2018

Share

×

 

За повечето от нас болерото е свързано изключително с едноименната творба на Равел, която от своя страна води началото си от Испания. Френският произход на автора е причина в някои страни, включително и у нас, ударението да е върху последната гласна. Но за това “Болеро” – следващия път.

 

 

Успоредно със световната му слава, за която има принос и развитието на записната индустрия и радиото, в Куба нараства значимостта на местния жанр болеро, с ударение върху е-то. Колкото и да ви звучи учудващо, неговото начало не идва от испанския танц, вдъхновил Равел. Както и тангото на Пиацола няма пряка връзка с фламенко-ритъма por tangos. В Куба, а след това в цял свят, болерото става синоним на любовна песен с предимно бавен ритъм и страстен текст. Мелодията подтиква към близост на дансинга и няма да е пресилено, ако го сравним с понятието “блус” у нас, в контекста на втората половина на миналия век.

 

 

Така от началото на 30-те болеросите завладяват постепенно Мексико. Besame mucho на Консуело Веласкес, след като заедно с други подобни хитове превзема и съседните щати – благодарение най-вече на Нат Кинг Коул – стига до европейските рок-сцени благодарение на Бийтълс. Това е и единственото тяхно изпълнение в Дуенде, наред с безбройните джаз и уърлд версии на техните вечни песни.

 

Особено място заема болерото в Испания и това не е само заради езика или възможността двойките да се прегръщат на сцена по времето на Франко. От ангажираните певци cantautores до фламенкосите, болерото изгражда невероятни на пръв поглед близости. Достатъчно е само да си спомним събраните по идея на Фернандо Труеба Бебо Валдес и Диего ел Сигала. Когато става дума за “странстващите” мелодии (“de Ida y Vuelta”), болерото и тангото са идеални примери.

 

Затова и не се учудваме на присъствието в плейлиста и на Пако де Лусия и брат му Рамон от турнето им в Латинска Америка, на Томатито (“Aire de Tango – Bolero”), и на Том Зе, събрал в едно популярните заглавия, които го предхождат (“Bolero de Platao”), и на Антонио Бандерас, като един от гостите на Ана Белен, която пее, че животът ѝ е болеро (“No Sé Por Qué Te Quiero”), и на корейската цигуларка Морийн Чой с “Bolero del alba” – част от “Ida y Vuelta“, едноименният албум на квартета ѝ от 2015 г. Подобно на нейното “странстване” прави и пианистът Пепе Ривера в албума си от 2010 “Los Boleros de Chopin“, като превръща мазурки и брилянтни валсове в болерос.

 

 

За повечето хора в активна средна възраст Буена виста сосиал клуб остават еталон в смесването на болерото с традиционния сон, а европейските автори на т.н. забавна музика през 60-те черпят с болерос, наричани според територията естрада, канцоне или шансон. Джазмени от всички страни се чувстват обединени от теми, интерпретирани от техни априорни антагонисти като Елвис и Синатра.

 

Затова спектърът на избраниците ни включва и Елиадес Очоа, и Чарли Хейдън, и Хавиер Колина, и Сезария Евора. Болеросите и днес са сред най-консенсуалните теми за любителите и за враговете на еклектиката в жанровете.

Финалът ни е с т.н. “нови средиземноморски звуци” на валенсианския композитор и китарист Шимо Тебар.  Те са и дуенде, но и джаzz+!

 

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 12/03/2018

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: