Саундтрикове за Оскари

07/03/2018

Share

×

Вторият за четири години “Оскар” на Александър Депла за най-добра оригинална музика нито учудва, нито основната му тема може да бъде запомнена по-дълго от финалната сцена на “Формата на водата”.

Какво ни предлага все още предпочитащият Париж “композитор за милиард долара” (по “Варайъти”)? Щипка “Le Grand Bleu” (водата задължава), оркестрации а ла Вангелис (“1492”, “Огнените колесници” – “Оскар” за 1981-а) без евентуален самостоятелен живот като последната. Издържана по-скоро в отговаряща на характера на героя илюстративност, музиката носи френски финес – отново препратката към “Амели Пулен” се налага, особено в самотните сценки на Елиза. Плейлистът в последната си част дава представа и за някои парчета, очертаващи епохата – от афрокубинското Бабалу и бразилското Чика бум до написаната десет години по-късно Жаванез на Генсбур в записа ѝ от 2011 на Мадлен Пейру.

Ето някои от другите френски композитори на филмова музика с “Оскар”. Морис Жар (бащата на Жан-Мишел) има два: за “Лоурънс Арабски” (1962) и “Д-р Живаго” (1965). Същата година другият любимец не само в родината си, а и в САЩ – Мишел Льогран остава последен с “Шербургските чадъри”, а Жар превръща “Лоурънс Арабски” в сюита:

Не че “Оскари” не са били давани и за саундтрак към филми, вдъховени от Гершуин – “Един американец в Париж” (1951) и “Порги и Бес” (1959), мюзикъли като “Уестсайдска история” (1961) и “Хелоу, Доли” (1969), или не са оставяли след себе си хитове, изпълнявани и до днес – “Лили” (1953), “Love Is a Many-Splendored Thing” (1955), “Закуска в Тифани” (1960). През 1964 г. наградата отнася музиката към “Мери Попинз”, записана в албум следващата година от биг-бенда на Дюк Елингтън, докато в същата категория последното място през 1964-а остава за “Розовата пантера” на Хенри Манчини.

В категориите на адаптациите пак тогава, 1964-а, начело е сложен “Моята прекрасна лейди”, следван по петите от “Нощ след тежък ден” (“A Hard Day’s Night”). Бийтълс най-после получават своя “Оскар” през 1970-а (“Let It Be”), където в съседната категория – оригинална музика – третият незабравим французин, Франсис Ле е безапелационен, както всъщност и филмът “Любовна история”.

Следващите години също оставят дълготрайна следа – 1971: “Лятото на 42” (Льогран), “Цигуларят на покрива”, 1972: “Светлините на рампата”, 1972: “Кабаре”. Нино Рота е дисквалифициран през 1972-а (“Кръстникът”) – темата му е преработка на музиката му към “Фортунела” (1958). Към заслужените “Оскари” не можем да пренебрегнем “Историята на Бъди Холи” (1978) и “All That Jazz” (1979), “Purple Rain” (1984), “Round Midnight” (1988), “Титаник” (1997).

Александър Депла, сн. Брижит Лакомб
Александър Депла, сн. Брижит Лакомб.

От началото на този век дори и интелигентно написани (Енио Мориконе) и изсвирени (Йо-Йо Ма) оригинални музики като “Малена” (2002, с Моника Белучи) не успяват да се превърнат в класики в жанра, където триковете са все повече на почит. Някой да може да затананика ланшния сняг, пардон, “Ла Ла Ленд”?

Людмил Фотев

от

публикувано на: 07/03/2018

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: