Позитивна меланхолия по бретонски

23/07/2018

Share

×

 

Над три десетилетия регионалните езици във Франция имат своите бардове, превърнали още с първите си албуми локалните мелодии в глобални химни. Някои от тях са редовни гости на плейлистите ни.  Достатъчно е само да споменем корсиканците „И Муврини“ и „А Филета“, баска Пейо Сербиел и бретонците Алан Стивел и Денез Прижан.

 

Последният албум на Денез отново прехвърля мост и към друга силна страна на френската сцена – електрониката. Заглавието е двуезично и в превод означава „Хиляди пътища“.

 

 

По тях акапелата на Денез постепенно е обгърната от атмосфери на мъглива тайнственост и извечни традиции, включително една легенда изпята на френски, за случая преиначена с хепи енд.

 

Инструментариумът е разнообразен и съвсем на място, включително и нетипичния канун. Аранжиментите са завладяващи, без да изместват вокала от центъра на вниманието. Колаборациите са повече от успешни – пианото на Ян Тиерсен и естетския клип са само един от примерите за това.

 

 

Досегашните записи на Денез с кларинета на Луи Склавис и вокалите на Мари Бойне и Лиза Жерар в „Irvi“ (2000), заигравките му с боса-нова китара и ханг, гръцките химни и андалуските звучности в „An enchanting garden“ (2015) са показателни, че подобно на съвременното фламенко, световни джазмени и търсещи музиканти продължат да се вдъхновяват от гверца (разказаните истории) и кан-ха-дискана (песните за танцуване).

 

Ще ми се да вярвам, че казаното от Денез за смисъла на албума като крайна точка на следваните от него пътища, е само моментно откровение.

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 23/07/2018

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: