Джими Кимъл: Матадорът на комедията

21/12/2018

6 април 2016

Единственият друг случай, в който ще видите Джими Кимъл да плаче в ефир е след сърдечната операцията на новородения му син.  Тогава той разказва историята и благодари на докторите и сестрите, които са спасили живота на тридневното бебе. Това го разбирам, да плачеш за децата си е нещо нормално и човешко, особено когато минават през нещо толкова тежко.

 

Но защо да плачеш един деветдесетгодишен мъж починал от бъбречна недостатъчност в съня си. Защо това е толкова важно, колкото операцията на новореденото ти? Защо слагаш смъртта на един починал комик, който не е правил нищо друго освен да те обижда на едно ниво с личните си проблеми? Надявам се до края на материала да сте си отговорили на въпросите.

 

За повечето хора името Дон Рикълс не означава нищо.  За повечето хора нищо няма да се промени, ако разберат кой е той. Но повечето хора не са Дейвид Летерман, Еди Мърфи, Джей Лено, Джими Фалън, Джими Кимъл, Крис Рок, Джери Сайнфелд или за който друг комик се сетите. Ако трябва да знаете нещо за комедията, то това е Дон Ръкълс.

Резултат с изображение за don rickles as a kid

Дон израства в еврейско семейство. Той е срамежливо момче. Майка му е човекът, който го изкарава от конфортната му зона и го подтиква към комедията. Тя обикаля клубове със сина си и обяснява на собствениците колко е забавен Дон. След няколко такива срещи най- накрая му дават шанс.

 

В началото Рикълс е неподготвен и няма материал. Той е гонен от сцената много пъти преди да завърши гимназия. Като всеки провървяващ комик, той е посрещан с непрекъснато отхвърляне и лошо отношение.

 

След гимназията Дон Рикълс става доброволец в американския флот. Когато се записва изрично уточнява, че се занимава с комедия с идеята, че ще бъде разпределен в отдела за забавления. Но там влизат хора като Сами Дейвис, а Дон Рикълс още е никой. И така той заминава на фронта във Филипините. Рикълс рядко говори за войната, или ако го прави го прави с чувство за хумор. Само веднъж споменава, че има бойна звезда за заслуги, но го прави като част от комедията си, а не с национален патос.

 

Резултат с изображение за don rickles us navy

 

След като се връща от войната и е уволнен, Рикълс се захваща с призванието си – да бъде голям драматичен актьор. Той влиза в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк, която е една от най- престижните в света. Докато учи там играе малки роли в телевизията, но нищо голямо не му се случва. Продуцентите не го взимат на сериозно, заради дребният му ръст и нефотогеничното му лице.

 

И така драматичният актьор  Дон Рикълс се завръща към stand-up комедията. Разбира се без успех. Той започва да работи, навсякъде  където му дадат шанс и в повечето случаи това са стриптийз барове. Там се ражда и величието му. Дон има пет минути между смяната на танцьорките, в които да забавлява разгонени мъже на средна възраст. Той старателно си е подготвил материал с шеги и имитации, но те не вървят. Получава сърдити викове от мъжете от сорта на „Кога трябва да стане забавно?“. След няколко месеца пържене на сцената, нещо в  Дон се обръща и отговаря на публиката. С времето обидите към публиката стават по- забавни от материала му и той тотално го изхвъря.

 

Дон Рикълс става матадор. Всяка вечер излиза на сцената без подготвен материал, само със самочувствието си и бързият си ум. Той се противопоставя на публиката точно както матадорите се противопоставят на бика. С времето Рикълс толкова се осъвършенства, че обидите му са считани за знак на уважение.

Свързано изображение

 

1957, “Murray Franklin’s”, Маями, Флорида.

Дон Рикълс се подготвя да излезе на сцената в пълният салон. Тогава един от организаторите му го настига и му казва, че в публиката е Франк Синатра с антораж от дванайсе съмнителни мъже. В общи линии му казва да не прави глупости. Рикълс го уверява, че всичко е под контрол и излиза на сцената. Той вижда Синатра и без да се колебае му казва : „Франк, чувствай се като удома си. Стани и удари някого! „ . Всички млъкват и чакат реакцията на Синатра. Той се засмива и от тогава кариерата на Рикълс се изстрелва в космоса.

 

Или поне така му се иска. Малко след това през 58а Рикълс прави дебюта си в киното. Той играе използвач и манипулатор в научната фантастика „X: The Man with the X-Ray Eyes“, но нищо не излиза от това. Рикълс подържа популярността си като жури в различни дневни телевизионни игри.

 

Той се отправя към Лас Вегас, където ще стане една от легендите на града и ще бъде в периферията на бандата на Синатра и ще е гвоздея на програмата там в продължение на 55 години.

 

Но Лас Вегас не носи славата на Рикълс. Един друг комик, на другия край на Америка помага на Дон да влезе в домовете на американците.  Дон Рикълс е поканен от Джони Карсън в късното му шоу. Това бележи началото на една огромна комедийна одисея, която оставя отпечатъка си върху всички комици, които идват след тях.

Така драматичният актьор става най- търсеният гост в историята на тоук-шоутата. Дон гостува повече от сто и трийсет пъти на Каръсън, повече от петдесе пъти на Летерман още трийсетина пъти на Кимъл.

 

Към средата на седемдестте Дон е любимеца на всички звезди. Канен е на гали, премиери, коктейли, благотворителни вечери и гостита само, за да се подиграва на домакините. Той е хит в Лас Вегас, където изнася шоу почти всяка вечер и печели по двеста хиляди на седмица.

 

Всичко вещае огромно бъдеще. Въпреки многото опити Рикълс никога не успява да има успешно собсвено шоу. След едно вариате, което трае десет епизода, няколко ситкома и други предавания, Рикълс и телевизиите се предават. Никой не успява да разбере какво точно е смешното на този човек, така че да го предаде през сценарий. След години Дон казва : „Нямаше как да стане. Аз не правя скечове, нямам материал. Комедията ми е поведение.“

 

Рикълс намира дом.  Дийн Мартин има свое шоу по NBC  вече девет години. Към началото на 1973г. То започва да губи популярност и Мартин е принуден да измисли нещо. Така стига до гениалната идея да събере няколко комици и известни личности на една маса, които дружно да обиждат почтен гост. Шоуто е тотален успех. Дон Рикълс е в стихията си, това е всичко за което е мечтал. Той винаги говори последен, защото никой не иска да е след него.

 

Шоуто продължава до края на осемдесетте. Междувременно Рикълс прави комедията си за четири американски президента, участва във филми на Скорсезе, узвочава Mr. Potato head в  поредицата „Toy strory“ и продължава да води представления във Вегас. До осемдесет и осмата си годишнина Дон Рикълс е на сцената все така остър и хаплив, все така бърз и забавен.

 

Това е последното гостуване на Дон при Джими Кимъл. Имайте предвид, че гледате 89 годишен мъж.

На 6 април 2016 не си отиде само Дон Ръкъсл. Отиде си душата на „най- великото поколение.“ Едно от основните правила в комедията е тайминг. Дон „Господин топлина“ Рикълс си отиде точно на време. Няколко месеца след смъртта му избухна #MeToo и целият свят стана много чувствителен. Рикълс вече няма място между хора, които не правят разликата между злоба и комедия, такива хора, които търсят сензацията и искат да са вайръл в социалните мрежи. Дон Рикълс не е за нашето време, просто не го заслужаваме.

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 21/12/2018

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: