Сид Вишъс: нощта, в която пънкът умря

02/02/2019

Преди да ви разкажа историята на Сид Вишъс, искам да знаете, че нищо в нея не свършва добре. Даже още по-зле – нищо в нея не започва добре.

 

Британия след войната е парадоксална държава. От една страна е победител и се радва на индустриален бум, от друга все още не може да заличи белезите, оставени от немските “Heinkel He” 111 по време на бомбардировките. Освен физическите щети, Обединеното кралство се бори със заличаване и на по-фините, народопсихологически такива. Но това изисква време. А докато времето затвори раните на една нация, следвоенното поколение се храни със страданието на майките и бащите си. Това дава предпоставки за революция. И докато бейби бум поколението в Америка се бунтува с пацифистки мерки, в  Англия избива на диващина. Нищо чудно, че точно от там и точно по това време процъфтява пънкът.

Свързано изображениеПънкарка в лондонското метро, 70-те години. /pinterest/

 

Както ви казах, историята на Сид Вишъс не започва добре. Той е роден в Луишам, Лондон, в същата година, в която два влака се сблъскват на няколко километра от дома на родителите му. Това е една от най-жестоките катастрофи в историята на Лондон. Не знам защо го споменавам, просто ми се стори удачно, имайки предвид живота на Сид.

 

Сид не се ражда Вишъс, името му е Джон Саймън Ричи. Майка му Анн служи в Кралската авиация, а баща му е страж в Бъкингамския дворец. Малко след раждането на Джон, баща му напуска семейството, след това пастрокът му умира от рак. Анн и синът ѝ живеят в Ибиза и Уелс, докато не се връщат обратно в Лондон през 71-ва. Анн вече е развила зависимост към кокаин и хероин и осем години по-късно ще изиграе голяма роля в развръзката на историята.

Резултат с изображение за young sid vicious and johnny rottenСид Вишъс и Джони Ротън на лондонска улица, края на 70-те. /4ever&ever/

 

Младият Вишъс започва да търси себеподобни. Деца на родители, които никога не са ги обичали и не са им показали нещо друго, различно от мизерия, наркотици и стрес. И ги намира в гимназията. Един от тях е Джон Лайдън или по-известен като Джони Ротън. Двамата си стават приятелчета, защото имат много общо. Те волно кръстосват Лондон и се потапят в контракултурата на ситито. Слушат Боуи, Алис Купър и всички, които не влизат по типичния начин в поп културата. Те се бунтуват срещу всичко и отричат всеки, който иска да ги промени. Скоро Ротън и Вишъс, заедно с още двама приятели, започват да обитават изоставена къща. Там спят, ядат, виждат се с момичета и експериментират с наркотици. Живеят пънка. През деня свирят по улиците, вечер празнуват все едно няма да има утре. Пиратите на своето време.

 

През 75-та мястото в Лондон, на което трябва да бъдеш, ако си пънкар, е „Sex“. Това е магазин за дрехи и средище на всички почитатели на „анти- модата“. Естествено, Сид и Джони се въртят около магазина и се правят на велики. Джони носи тениска на „Pink Floyd“,  на която е написал “I hate“ с маркер, за да се знае, че не е конформист. Естествено, е със зелена коса и естествено е забелязан от прохождаща банда, наречена „QT Jones & His Sex Pistols“. Така Сид и Джони Ротен разделят пътищата си за две години.

Свързано изображениеЕмблематичният магазин “SEX”, Лондон 70-те. /i-D/

 

През тези две години, докато Джони Ротън покорява антисцената, Сид се опитва да се добере до нея. Имайте предвид, че тук не става въпрос за класически обучени музиканти. Сид не е учил инструмент, но може да свири малко бас, малко саксофон и барабани, не пее кой знае колко добре и няма вроден музикален талант. Това, което има, е комплекс за малоценност, зависимост към хероин и фикс идеята да стане някой в новата култура на бъдещето.  Ако има желание, има и начин. След като Кийт Левийн е изгонен от бандата си „The clash“, той предлага на Сид да си направят своя. Вишъс само това чака. Двамата, заедно с още няколко изтормозени момчета, сформират „The Flowers of Romance“. Нямат кой знае какъв успех, но кой ти търси успех, когато си анти?

 

„The Flowers of Romance“ често пеят редом със “Sex pistols” по фестивали и клубове и стават нещо като две на цената на едно, като групата на Сид винаги е на заден план. Вишъс става известен с темперамента си. Няколко пъти е задържан за хулиганство. Веднъж пребива репортер с моторна верига. Друг път пък замеря вокала на друга група, докато е на сцената с чашата си, но прoпуска и стъклените парчета частично ослепяват момиче от публиката. Вишъс влиза в ареста за няколко месеца за тази си постъпка. Казах ви, че нищо хубаво не се случва в тази история.

Резултат с изображение за sex pistols on stage 1975Sex pistols, Лондон 1975г. /getty/

 

През 77-ма изглежда, че късметът на Сид Вишъс най-накрая се е обърнал и нещата ще се подредят въпреки всичко. Той е поканен да замени напусналия Глен Матлок в „Sex pistols“. На Сид е поверена бас китарата и привилегията да споделя микрофона с приятеля си Джони Ротън.

 

Освен това, 77-ма е годината, в която Сид Вишъс се влюбва. Името на щастливката е Нанси Спънджен. Известна пънкарка, която споделя същия ентусиазъм към хероина и алкохола. Двамата са си дупе и гащи и се обичат повече от всички хора, които са се обичали някога.

Свързано изображение Сид Вишъс и Нанси Спънджен, 1978 /hablatumusica.com/

 

Музикалната кариера на Сид Вишъс със „Sex pistols“ не върви както си я е представял. Оказва се, че не може да свири толкова добре на бас китара и изпълненията му са презаписани при издаването на албума. Също така, по това време е хоспитализиран с хепатит и пропуска записите на групата. Но на човек като не му върви в работата, му върви в любовта. Сид и Нанси се превръщат в Бионсе и Джей-Зи на пънка в края на седемдесетте. Те са най- готините хора в субкултурата и всички им завиждат за анархичната връзка.

 

С времето връзката между старите приятели Джони и Сид става токсична и Сид е принуден да напусне групата. Той решава да натрие носовете на всички и да започне соло кариера. Сид Вишъс прави няколко кавъра на стари песни като “My way” на Синатра и “I wanna be your dog” на “The Stooges”. Сид Вишъс не е суперзвезда, но си има солидна фен база. Той е точно това, което е искал да бъде – лицето на пънк културата. Той е на 21 и светът е в краката му.

 

10.12.1978

Нанси Спънджен е намерена мъртва в хотелска стая  в Челси, Лондон. Причината за смъртта е фатална прободна рана в коремната област. Главният заподозрян е Сид. Той е арестуван на следващия ден и е отведен в затвор. След няколко месеца е пуснат под гаранция, която майка му плаща.

Свързано изображениеСид Вишъс и майка му Анн. 1975 /derby telegraph/

 

Когато ви казах, че нищо не завършва добре в тази история, нямах предвид само смъртта на Нанси. Сид не е взимал наркотици заради престоя си в затвора. Той очаква дело след няколко месеца. Засега е в дома на майка си и е викнал приятели, за да отпразнуват излизането му под гаранция. Вишъс е свободен и си иска дозата. Наблюдатели разказват, че е бил толкова зле че изписва „I need a fix“ на гърдите си с бръснарско ножче. В крайна сметка я получава. Това е последната нощ на Вишъс сред живите.

 

Години по-късно, малко преди майка му също да си отиде, си признава, че тя е дала наркотика на Вишъс, но след това твърдението ѝ е оспорено. Нищо не се знае. Предупредих ви, че историята не завършва добре.

 

В същата нощ, в която Сид Вишъс умира от свръхдоза, пънкът умира заедно с него. Нищо, че по графитите пише друго.

Резултат с изображение за punk is dead graffiti/flikr/

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 02/02/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: