Кинематографичността на афро-карибския джаз

24/02/2019

Кинематографичността на афро-карибския джаз може не само да бъде сравнявана с тази на луизианския или нюйоркския, но в дадени случаи дори я надминава. С уговорката, че разглеждаме предимно документалното кино и една документална анимационна творба. Оставяме настрана биографични фикции като “For Love Or Country” за Артуро Сандовал и “Кралете на мамбото”, където пак той свири партиите, играни от Антонио Бандерас.

Когато говорим за “втората младост” на големите кубински майстори – сред главните виновници за преоткриването им стоят европейски режисьори като Вим Вендерс (“Buena Vista Social Club“) и Фернандо Труеба (“Calle 54”, “Chico Y Rita” – анимацията, за която вече е ставало дума).

Горе-долу по едно и също време – средата на 90-те – именно Европа им отдава заслуженото, а останалите на Острова музиканти стават солидна основа за албумите, чиято музика сме видели на екрана.

Отделно внимание заслужават документалните филми за един или друг артист или музикално течение. От тях в плейлиста подбираме сравнително по-малко известни имена като това на Франсиско Агуабея, перкусионист, наричан “розетския камък на афрокултурата, повлиял развитието на афро- и латино-джаза в САЩ”. Продължаваме с подбрани примери от стиловете румба и сон, на които са посветени часове кино документалистика, включително с водещ като Хари Белафонте:

Интересни са обратните пътища, проследяващи сходствата с музикалните традиции в Африка – в случая с едно село в Сиера Леоне, припознало музиката си в кубинската:

Но като говорим за афро-карибска музика, не трябва да пропускаме и гарифуните – наследници на единствените свободни чернокожи, които имат късмета корабите заедно с робовладелците им да потънат до Сан Висенте и които до ден-днешен живеят там и в съседните Белиз и Хондурас. Музиката и езикът им са част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Анди Паласио и Аурелио Мартинес са още от самото начало на “Дуенде” част от плейлистите ни.

Но нашата подборка би била колкото непълна, толкова и нечестна, ако в нея не присъства един от първите и от най-добрите документални филми – този на пуерториканеца Карлос Ортис, който още в 1987, когато Мачито е още жив, му посвещава едночасовата си творба с гости като Дизи Гилеспи и Тито Пуенте, които от първа ръка разказват как се заражда афро-кубинския джаз и каква е ролята на Мачито за превръщането му в световен феномен:

Подобен плейлист не може да има претенции за нищо повече от отваряне на любопитството.

Да не говорим, че някои от музиките просто ги няма в спотифай (“Calle 54” и повечето документални). Но затова си имате “Дуенде”.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 24/02/2019

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: