Преводът предава, преводът продава

12/03/2019

Дори и без да сте специализирали теория и практика на превода, достатъчно е да владеете поне един чужд език, за да се убедите, че литературният превод предава. Буквално, но и в двата смисъла – смисълът е предаден, но доста често е „продаден“ в полза на по-доброто разбиране, а в някои случаи и ритъм, и рима. Затова франсетата с чувството им за хумор го определят на жена – „колкото е по красива, толкова е по-невярна“, а красивите преводи просто се наричат „les belles infidèles”. Италианците са още по-кратки, за тях преводач се римува с предател –“traduttore traditore”. А ако искаме да запазим на български играта на думи, най-близкия превод би бил „преводачо, продавачо“.

Плейлистът ни е съставен от всички възможни варианти на преводните текстове на песни – символи на своето време, а и отвъд. Шейсетте и седемдесетте са в известна степен рай за адаптациите на чуждоезикови хитове. От едната страна на „желязната завеса“ това е разбираемо по т.н. „идеологически съображения“. Специално у нас, на 30 минути музика, квотата беше една на български, една преводна, един инструментал, една на руски, една „соц“, една не-на английски и една на английски. Което не значи, че „преводните“ не са били с качествен текст и изпълнение. Скорошен пример ни е последното гостуване на Силви Вартан, когато чу за пръв път версията на Богдана Карадочева на „Тази вечер аз съм хубава“ и спонтанно сподели, че не може да повярва, колко хубаво звучи на български!

Причината да се правят преводни адаптации оттатък „завесата“ са и остават чисто пазарни. Особено като става дума за близки езици с голям потенциал за нова публика. Най-често това са италиански, френски и англоезични хитове на испански най-вече за Латинска Америка. Както и обратното, бразилски самби, след задължителните им английски версии за северноамериканските пазари, идва ред и на френски, италиански и испански. А в клипа по-долу, испанско дуо с подчертано “италианска” нагласа прави версия на езика на Данте, с която влиза във фонотеката на БНР. По онова време ние, които превеждахме текстовете имахме указания да няма нищо “политическо” и “сексуално”. Преценете сами – оригиналният текст е с доста разкрепостен финал “освободи ме от срама”, който на италиански не звучи толкова експлицитно “научи ме да не се отказвам”:

В последните десетилетия с размиването на жанровите ограничения има и нова тенденция – транскултурни адаптации във, да речем, фламенко стилистика. Почти цялата компилация „Шансон фламенка“ звучи от началото на „Дуенде“. Подобно е и с „Шансонгс“ на един от пионерите на същия подход, но от джаз и блуз към шансона, Клод Нугаро. Повече или по-малко верни на темата в оригинала, всички версии са с добавена стойност на новия език. В някои случаи историята е много лична – финалните две версии на “Estate” с Нугаро и Шърли Хорн. При срещата ни в Париж към средата на 90-те, Шърли ми призна, че ѝ е харесала мелодията и е нямала представа, че в текста се говори за лятото. “За мен това ми напомни на любовна история и помолих един приятел да ми напише текст в този смисъл”. Докто в други е направо комична – кубинското дамско комбо „Лас Даида“ превръщат песента за малките бикини в ракетна битка в небесата (Слава Богу, имагинерна), в която американската се разпада от страх, че ще я видят руските.

Така де… И революциите си имат цена!

Людмил Фотев

от

публикувано на: 12/03/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: