Beychella или как няма да ги стигнем

23/04/2019

Едно време Тодор Колев имаше едно предаване, което се казваше „Как ще ги стигнем?“. Шоуто, може би, е най-добрият ни опит за лейтнайт забавление в кратката ни телевизионна история. Но това не е важно, въпросът в заглавието е важен и в петък получихме категоричен отговор – Никак! “Homecoming”, филмът на Бионсе Ноулс и Netflix, започна да циркулира в платформата и освен, че ни дава зрелище като нищо друго по телевизията, най-вече ни вкарва в процес на работа, непознат за нашите географски ширини. Не защото в България няма аудитория, достатъчно пари или талант, в България никой не работи, както Бионсе работи.

 

“Homecoming” е традиция популярна в Северна Америка. Това е ден, в който се празнува успехът на университет или гимназия като на кампуса се завръщат бившите ученици. Има програма, танци и музика. Това е голям ден в годината за много хора от Америка. Бионсе взима темата и я развива до колосални размери на фестивала “Coachella” през пролетта на 2018г. Както самата тя казва в началото на филма – „Моят колеж беше „Destiny’s child“. Тя завършва колежа, когато напуска групата и започва една от най-големите солови музикални кариери в историята на шоубизнеса и е честно целият ѝ „Homecoming“ да е свързан с началото на музикалната ѝ кариера.

Свързано изображениеDestiny’s child по време на концерта, Coachella 2018. /ABC/

 

Двата часа ни прекарват през огромен каталог от музика. С изпълнения, които трудно можем да подредим, в какъвто и да било възходящ ред. Но това не е идеята. Има няколко начина, по които можете да гледате филма. Единият е просто да се радвате на един момент от историята на популярната култура от ранга на “Бийтълс” при Ед Съливън или “Mo town 25”. Една огромна експлозия от креативна енергия, която координирано се разлива по хилядите крещящи фенове дошли да се поклонят на Qeen B. Но, ако подходите по този начин, ще бъдете извадени от транса си от пресечки и кадри от личен архив, които разказват за всичко, което води до тези два часа.

 

Има и друг начин да гледате “Homecoming” и тук идва впечатляващото в този концертен филм, обявен за най-великия такъв от “Washington post”, “The guardian” и още много от големите издания на САЩ. Става въпрос за нечовешка трудова етика, воля и лишения на един изпълнител, който няма какво да доказва. Бионсе подготвя двучасовия си концерт в продължение на осем месеца. Първите репетиции започват месец и половина след раждането на близнаците ѝ и приключва седмица преди изпълнението. Тя ръководи всичко – от избирането на всеки танцьор, музикант и беквокал лично, до дизайна на сцената, костюмите и осветлението. Контролът и безметежният труд ми напомнят само на две други величия в областите си и двамата известни с перфекционизма си и мачкането на хора по пътя – Майкъл Джордан и Стенли Кубрик. Вманиачена в стремежа си да бъде най-добрата и да остави вакуум на сцената след като си тръгне от нея, Бионсе жертва личния си живот, време със семейството и спокойствието си, и изисква това от всички, които са забъркани в проекта.

Резултат с изображение за beychellaПо време на концерта, Coachella 2018. /beychella/

 

Истината е, че Бионсе може да не си дава зор. Може просто да излезе на сцената с десет музиканти и един микрофон и да срути покрива на всяка концертна зала или фестивална сцена. Но ако ще вдигаш летвата, трябва да се постараеш да я сложиш толкова високо, че хората да се отказват преди да са опитали да я прескочат. Това е филмът. Бионсе прави нещо, с което заявява, че е още тук и все още няма кой да я надмине.

 

Този уикенд Бионсе ни напомни за завръщането си вкъщи, докато ние все още се чудим как да върнем времето, когато Тодор Колев поне се опитваше да догони американците.

 

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 23/04/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: