IGOR или изкуството да се въртиш в кръг

23/05/2019

Може би закъснявам с това ревю, защото измина почти седмица от премиерата на IGOR, но този път Tyler, The Creator ме хвана със свален гард. Ако не сте слушали проекта, този текст ще е излишен. Въпреки, че дори и да сте го слушали, музиката е достатъчно отворена за интерпретации, така че мненията ни могат да се различават съществено. Преди да започна, ще ви предам съвета написан на гърба на албума:

https://pbs.twimg.com/media/D6vIl2YU8AAe6BE.jpg

Добре, след тази препоръка, много накратко, ще се опитам да претегля шестия студиен албум на двадесет и осем годишния изпълнител.

 

Мисълта, от която не мога да избягам е, че това е 4:44 на Jay-Z  през думите на поколението Y.  Тежко интроспективен, себеанализиращ и нагнетен повече с емоция,  отколкото с рационално послание. Това са  дванайсет парчета, които правят пълен оборот от състояния. Конвенционалната трактовка е, че албумът разказва любовна история между лирическия герой IGOR и непознат любовен интерес. Но личното ми мнение е, че няма любовен интерес. Всичко, което се казва в албума, е по адрес на създателя, а IGOR е просто инструмент, през който се вербализират чувства. С две думи IGOR конфронтира Tyler.

 

Докато слушаш парчетата имаш чувството, че говориш с психотерапевт, с който имаш любовни взаимоотношения. Поставен си в ситуация, в която по презумпция трябва да си честен, но има нещо, което те спира. Няма как да не направя паралел с шедьовъра на Кендрик “To pimp a butterfly”. Не относно рими или флоу, а като структура. Човек, който търси себе си и с всяка песен разкрива сантиметър повече от проблема.  И ако при Кендрик поемата е прочетена докрай в епилога на албума, то при IGOR няма дефинитивен отговор. Краят е отворен и те води към началото, а именно:

IGOR’S THEME и EARFQUAKE

От монотонния, агресивен звук, с който свързваме Tyler, The Creator, се ражда нещо мелодично, изпълнено с тревога. От началото до края на предимно  инструменталния трак биваме предупреждавани, че IGOR идва. Това е “Kill Jay-Z” парчето в IGOR. Начало, в което щафетата се предава, егото на артиста е натиснато и идва алтерегото, за да адресира проблема.

 

“Dont leave, it’s my fault. ‘Cause when it all comes crashing down I’ll need you.” Лесно можем да го отнесем към жена и виждам логиката. Tyler не говори за връзките си. Никога. Но ми се струва, че този албум не е от лесните. EARFQUAKE е окончателната раздяла с Tyler, поне до края на албума.

 

 I THINK.

Парче, за което се изприказваха много неща. Най-вече, че с него рапъра завява хомосексуалността си, заради препратката към “Call me by your name” и реплики като “How can i tell you” и “I think I’m falling in love”.  Може и така да е, но това не е важно. Важното е друго – Tyler, The Creator не говори за връзките си, но IGOR го прави. Той е достатъчно непознат за всички, че няма от какво да се притеснява. Хората нямат очаквания към него и може да говори, за каквото си поиска без да бъде измъчван от вниманието на хората.

След това влизаме в кръга. Exactly what you run from, you end up chasing. Това е рамката на албума, арматурата, която го държи цял и го събира точно в моментите, когато започва да се разпилява. Петнайсет секунди скит, в който се задава посока на ход – в кръг.

RUNNING OUT OF TIME. и A NEW MAGIC WAND

Take your mask off. I need her out the picture. Take your mask off.
Stop lyin’ for these n****s. Stop lyin’ to yourself. I know the real you.

 

Конфликтът е на масата. Дошло е време да се говори и да се търси повече от Tyler в “Goblin”, “Wolf”, “Cherry bomb” или “Flower boy”. Оттук връщане назад няма и следва единствено и само конфронтация, която ни отвежда до средата на “A new magic wand”, когато най-накрая албумът се счупва.

 

Заклетите фенове си отдъхват, защото се е появило звученето, на което са свикнали. От мелодия – в хаос и агресия, от любов към омраза, от новото в зоната на комфорт. Но само за малко. Това е фрагмент, с който ни се припомня, каква е целта на IGOR – да покаже развитие.

A BOY IS A GUN и PUPPET

Заглавията се бият едно с друго. Първото е активно, докато второто е пасивно. Това пак прави препратка към омагьосания кръг, през който ни води албума. Това, че си едно нещо не означава, че си само него. Това, че си опасен, не те прави независим и обратно.

 

“A boy is a gun” е най-пасивно агресивното парче в албума. Обръщение към себе си, което всеки от нас прави поне веднъж на ден. Съмнението в себе си се обръща в автоагресия и тревожност и те води до мисълта, че ти си просто марионетка в ръцете на собствените си емоции.Това е тема, която Tyler нищи от началото на кариерата си, но в IGOR си личи, че вече има инструментите, с които да я предаде по разбираем начин.

WHAT’S GOOD и GONE, GONE/ THANK YOU

Влизаме в частта на самозабравата. Ако до момента IGOR се бори с Tyler, то в “What’s good” трудно различаваме единия от другия. Чудовището е създало чудовище. Кръгът е почти завършен и противно на очакванията никой не е стигнал до поука. Вътрешният глас се превръща от съзидателен в разрушителен и става ясно, че идва време за връщане към началото.

 

“I don’t know what’s harder – letting go, or just being ok with it. ”

 

“Gone, gone/Thank you” е песента, в която се разделяме с IGOR или поне до началото на албума. За първи път чуваме Tyler, The Creator в собствения му албум. Той е рафиниран и спокоен, все едно е пораснал през атаките на алтерегото си.

I DON’T LOVE YOU ANYMORE и ARE WE STILL FRIENDS?

Предпоследното парче е време за равносметка. Коментар на автора, в който нищо конкретно не ни се казва, защото албумът не е за нас. Той е за тях двамата, а ние просто имаме бекстейдж пропуск към нещо, което по принцип се случва в изолацията на собствената ти черепна кутия.

 

Не се разбира кой кого не обича вече, кой на кого е пропилял времето и какво ще се случи след това. Поне засега, защото последната песен ни връща в изходна позиция. След всяка раздяла идва въпросът “Направих ли грешка?” и винаги първата мисъл е “Да.”

 

Следва грешката да дадеш втори, трети и четвърти шанс. И така Tyler и IGOR влизат в техния си танц отново и отново, докато винила не се изтърка, четеца на диска не се счупи или не ти падне батерията.

 

 

 

 

 

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 23/05/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: