Прегони и продуктово позициониране

18/07/2019

Още преди да се заговори за продуктово позициониране в изкуствата, в испаноезичния свят е съществувала практиката на прегоните. С тези куплети, изпявани по сергии или зад колички по улиците, се е възхвалявал продавания продукт – от морски дарове до ананаси.

 

Но в силната конкуренция само неговите качества не са били достатъчни и затова се е разчитало на талантливите музика, текст и изпълнение – в доста случаи на самите продавачи, тръгнали като такива и превърнали се в артисти. Дори и в наши дни нови фламенкоси като Ниньо де Елче продължават традициите в новите си смесвания на стилове.

 

 

Като безспорни шампиони сред джаз-стандартите са „Продавачът на фъстъци“ в испанска и английска версия, както и класиката на Хърби Хенкок, вдъхновена от уличните продавачи на диня в родното му Чикаго. Това е и парчето, откъдето тръгва кариерата на Хенкок, а приходите от права му дават свободата да експериментира. Не по-малко показателна е историята на две калипсо-песни, станали хитове в САЩ и впоследствие в цял свят, съответно през 1945 и 1956.

 

И двете са на основата на традиционни песни – „Ром и кока-кола“ на мелодия от Мартиника, станала популярна във Венесуела и впоследствие появила се с този текст в Тринидад. „Банановата лодка“ е от Ямайка и след лудостта по калипсото Хари Белафонте и Шърли Беси я правят с различно звучащи версии световноизвестна.

 

В първия случай има съдебна битка за правата, тъй като тя е с копирайт от 1945г. в САЩ, но на оригиналните автори е изплатена компенсация от 150 000 $. Песента е забранявана от доста станции заради наличието на спиртна напитка в заглавието. Явно нито черната лимонада, нито финалът как майки и дъщери „заработват“ янки долари са били толкова притеснителни.

 

Почти 40 години по-късно Фреди Меркюри продуктово позиционира обстановката около лондонските елитни кол-гърлс:

 

 

За коктейлите с канела и мента вече стана дума в съответните плейлисти. Но интересът на опитни ремиксъри не отминава коктейлни питиета като джина, текилата и рома. Националната карибска напитка е продуктово позиционирана с една от най-известните си марки наскоро, след решението на същата да продуцира нова кубинска музика. Няма как и без класиките с друго питие, предопределило съдбата на много музиканти (и не само).

 

 

Колкото до кафето, виното и бирата, те са си отделни истории, чиито плейлисти са обречени на непрекъснато осъвременяване. Ще ги откривате една след друга – както се пееше в една блатна песен: „водка да има, а повод ще намерим“.

 

Тук не са включени парчета, където заглавието е с двоен смисъл, като „Manteca“ – освен сланина, е марихуана на жаргон. Или отсъстващи в текста, като „Salt peanuts“. Недостигът на продукт също е предпоставка за неговото позициониране – виждаме го към края на плейлиста с „Хърмън‘с Хърмитс“, които със сигурност не са се редили на опашка за мляко през Лукановата зима.

 

Затова финалът Absinthe съчетава значението на липсващ с едноименното питие на импресионистите и символистите, забранено впоследствие и възстановено в наши дни с променена буква в името (absente). Или както се пее в “Savoy Truffle” – закачката на Харисън към Клептън (в плейлиста е джаз-версията на Ела Фицджералд), „ти си това, което ядеш“, подшушнато на Джордж от прес-аташето им Дерек Тейлър. (“You know that what you eat you are”).

Людмил Фотев

от

публикувано на: 18/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: