Автономия за слушане в предаването „Изотопия“

30/07/2019

За приятелството с живота и смъртта, веселите мъртъвци, непознатите крепости край Струма, както и среща със Сивия кардинал на съвременното градско изкуство – всичко това в брой №1 на „Изотопия“, новото предаване на „Хоризонт“.

 

Дали всяко начало е трудно, както казват древните, е въпрос, с който няма да се занимаваме. Защото началото на „Изотопия“ е отредено за историята на рехабилитатора моторист Георги Петлешков.

„За да разбереш дали нещо е безнадеждно, трябва първо да провериш дали е безнадеждно“, казва Жоро, който работи само с пациенти с много тежки диагнози.

 

„Още когато бях в университета, попаднах на такъв пациент. Напаснах хобитата си алпинизъм и скално катерене с това да накарам такъв пациент да стои прав на краката си. С мои приятели измислихме начин чрез специални колани и с алпийски приспособления да изправяме тези хора на крака.

 

Пациентите в тежко състояние не действат стряскащо за Жоро. Напротив – вдъхновяват го.

 

А сблъсъкът на Жоро със смъртта – включително в личен план – събужда още по-силно живота в него. Въпреки това Жоро е убеден в едно: „Със Смъртта си имаме много добре изградени взаимотношения. Не знам кога ще ме вземе. Знам обаче, че един ден ще изневеря на жена ми с нея“.

 

Цялото интервю на Жоро за „Изопотия“ може да чуете в аудиофайла:

 

 

×

 

 

Може ли едно гробище да бъде весело? Ако питаме хората в румънското село Сапънца, отговорът може и да ви изненада. Населеното място, разположено в северната част на областта Марамуреш, стана световноизвестно именно със своето гробище, създадено през 30-те години на миналия век. Тогава местен занаятчия започнал да рисува върху надгробните кръстове и да пише малки стихчета за живота на починалите, разказва етнологът и изследовател Анамария Юга. Мъжът ползвал живи и ярки цветове, правел малки картини на починалия, които изобразявали нещо характерно за него. Най-вероятно затова гробището се прославило като весело. Днес то привлича много туристи, но за местните е просто гробище. Дори занаятчията от онова време не виждал нищо забавно в смъртта, допълва Анамария.

И Трансилвания не е това, което туристите търсят в нея. Хората там например не вярват във вампири.

 

„Това е нещо, привнесено от Брам Стокър и книгата му за Дракула. Има обаче нещо друго, което донякъде обяснява откъде на Стокър му хрумва идеята за вампирите. В югоизточна Трансилвания има вярвания, свързани със същества, които се наричат стригои. Това са хора, починали внезапно. След смъртта си се връщат в света на живите и ги тормозят. Нещо като призраци, но по-лоша версия. Вероятно тези вярвания са вдъхновили Брам Стокър да напише историята на граф Дракула“, обяснява Анамария. Тя развенчава и друга митична история за Влад Цепеш.

 

Коя? Чуйте в звуковия файл:

 

 

×

 

 

„Да си археолог означава да си учен, а не медийна звезда“. Думите са на следващия гост в „Изотопия“ – младият археолог Диана Стоянчова. С нея из непознатите крепости край Струма се разходи редакторът на предаването Иван Русланов.

„Вървим от Горно Ораново – квартал на Симитли, към църквата „Св. Архангел Михаил“, построена през втората половина на 19 век, паметник на културата, позабравен, последните години изобщо непосещаван, трудно достъпен“, разказва Диана, археолог по професия и призвание вече десет години.

 

Тя започва инициативата си за спасяване на българските крепости именно от обекта, намиращ се западно от църквата „Св. Архангел Михаил“ край Симитли. Става въпрос за отбранителната крепост от системата по средна Струма от времето на Второто българско царство. Диана го е избрала, защото по думите й „звездите светят най-високо над Пирин и на това сме длъжни да научим децата си“.

 

„Много интересен обект, непроучван никога, известен още от 70-те години“, продължава разказа си Диана. „Открих го случайно, поразпитах колеги от местните музеи, една от тях – Цветана Комитова – ме доведе до него.“

 

За жалост, макар археолози да не са се докосвали до обекта, иманяри са запълнили празнината и то нееднократно.

 

А какво докосва нея, когато се потапя в миналото? Разговора на Иван Русланов с младата изследователка можете да чуете в звуковия файл:

 

 

×

 

Ако наскоро сте се разхождали по централните улици на София, знаете много добре, че от дни столицата си има два съвсем нови графита. Единият е близо до НДК и е от аржентинския художник Франсиско Босолети. Другият е на Божидар Симеонов – Бозко и е до Софийската опера и балет. Всичко това е плод на тазгодишното издание на Urban Creatures, платформа за промяна на градската среда, която издигна стрийт арта у нас на друго ниво. Зад този и подобни проекти стои човек, който рядко попада в светлината на прожекторите. Името му е Ясен Гешев.

В изкуството няма „най“, казва той и дава пример – галерията на открито, в която се превърна столичният квартал „Хаджи Димитър“. Сега там можете да видите артисти и туристи от Чили до Япония, продължава Ясен, когото някои определят като Сивия кардинал на графитите.

 

„Свикнали сме всичко около нас да е абсолютно, всичко да е в конкурси, в състезания“, обяснява Ясен. Точно на това са противопоставят той и съмишлениците му, подразнени от събитие, на което организаторите опитали да направят от уличното изкуство миниолимпиада. „Все едно да състезаваш Караваджо с Микеланджело. Кой печели?“, пита риторично Ясен. Така Urban Creatures решават да върнат уличното изкуство в крайните квартали и панелните корита на реките, за да бъде отново в автентичната си среда. Без състезания. Като голяма част от стрийт артистите по света осъзнават пътя, по който са вървели през изминалите години:

 

„Уличното изкуство еволюира и се превърна от писане на име и безумно желание егото да се развива в инструмент за програмиране на съзнание. Всъщност се върна там, където е било.“

 

А къде е Ясен? Чуйте в звуковите файлове:

 

 

×

 

Звуков файл 2:

 

 

×

 

Binar

от

публикувано на: 30/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: