В името на чистата природа

30/07/2019

Планинарите са особена порода хора, голяма част от тях имат онова отношение към природата, което много от съвременните урбанизирани хора са изгубили. Рядко ще видите някой планинар да си изхвърля където му падне отпадъците и да замърсява околната среда.

 

Именно такива загрижени за природата ентусиасти ежегодно събират боклуците, оставени от недобросъвестните „любители“ на планината. След няколко успешни акции в Пирин, тази година доброволците от „За Земята“ се насочват към Западните Родопи.

 

Маршрутът им ще мине през едни от най-високите и най-диви части на региона. Местата за лагери са в района на хижа Чаирски езера, хижа Перелик и хижа Ледницата. Повече за това благородно начинание, ще ни разкаже природозащитничката Данита Заричинова.

Миналата година чествахте 20 годишен юбилей на инициативата, как започна всичко? Увеличава ли се броя на доброволците през годините?

 

 

Всичко започна в далечната вече 1999 г. от група ученици, обичащи планината, които съвсем импровизирано организират събиране на боклук в Пирин заедно с приятели с много малко бюджет, оказва се много успешно и следващата година идват още повече хора. Впоследствие Филка, Деси, Драга, Ваня – главните действащи лица, са активисти в За Земята, част от тях и до днес. Между чувалите се ражда и мотото “Боклукът в раницата”, защото става ясно, че не може само да се чисти, важно е да се променя цялото отношение на туриста към опазването на природата.

 

 

21 години по-късно тези хора все още се включват активно в инициативата, но са предали щафетата или в случая – ръкавицата на доброволци, които на първото чистене дори не са били родени! Ясмина, Стела, Стоян и Валя вече 5 години са част от почистването, а тази година са главни организатори. От 1-вото до 21-вото стотици хора от цялата страна на всякаква възраст са се включвали, някои веднъж, други всяка година. Не мога да кажа дали се увеличават, но със сигурност не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък вдъхновяват свои приятели и така нататък. Миналата година по случай юбилея имаше близо 120 човека.

Какво ти дава лично на теб участието в едно такова начинание?

 

 

Със сигурност ми дава 10 прекрасни дни на чист въздух сред положителни, интересни и жизнени хора и много красива природа. Като част от екипа по подготовката ми дава и много опит в едно доста нестандартно събитие за организиране – от уговорки за сваляне на чувалите с коне от 2000 м.н.в до свързване с местни производители на зеленчуци.

 

Както споменах в началото, първото чистене е било доста импровизирано, но бих добавила, че все още винаги има нещо неясно до последно, но винаги се намира най-случайно помощ в момента, в който се чудиш вече дали изобщо ще стане. Например – превозването на всичко необходимо е сложна логистика, в която подкрепата е най-важна.

Тази година се насочвате към Западните Родопи, защо избрахте този район?

 

 

Първото чистене беше в Пирин, 20-тото също. Някак си затворихме кръга и е време за малка промяна. Винаги сме чистили националните паркове, а два пъти и природни – Странджа и Българка. Сега решихме, че вместо да чистим най-защитените планини, ще се отправим към най-незащитената – Родопите.

 

Там отново ще сме около високопланински хижи, но не толкова известни като тези в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ни се иска да привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място.

Какви качества са нужни, за да бъдеш доброволец при почистване в планината?

 

 

Стабилни обувки е най-важното качество. Със сигурност има нужда от издръжливост и поне малко познания за ходене в планината, но и само ентусиазъм е достатъчен. Много държим на сигурността по пътеките, затова ще сме и още по-стриктни тази година всички доброволци да са запознати с условията в планината и как освен да я пазим от боклуци, да се пазим и самите ние – това е основното в идеята за отговорно планинарство – да сме отговорни и към себе си.

 

 

Групата винаги е много пъстра, има хора на всякаква възраст – от 7 до 70, хора с всякакви професии, таланти и идеи. Винаги остава време да си правим занимания и дискусии, в които всеки участник може да сподели нещо с другите. На Чистене са се раждали и нови кампании, като например Умна раница.

Мислила ли си какви хора всъщност замърсяват нашата природа? Какво ни липсва – обща култура или изградени навици?

 

 

Да, много често. И мисля, че всеки, който си взима в хижата чай в пластмасова чашка за еднократна употреба дава своя “принос” към замърсяването… Правейки боклук, дори и да не го хвърлим на пътеката, пак влияем отрицателно, най-вече, ако го оставим в хижата. Много хижари почнаха да горят пластмаса в печките, което не само е много вредно за въздуха, но и за почвата и водата, тъй като в пепелта от печките вече има токсични вещества. Те го правят, защото имат още сто неща на главата и не се замислят, както и няма никакъв контрол.

 

 

Също така има и голям проблем с информираността, не толкова с културата – много планинари, които дори си мислят, че са отговорни и пазят, си хвърлят мокрите кърпички в храстите, защото не знаят, че те не се разграждат. Има дори и доброволци, които са го правели, но след като дойдат на чистене и видят купчините мокри кърпички навсякъде, осъзнават, че те не се разграждат като хартията. Най-добре е изобщо да не ги ползваме. Има и отговорни хижари, които ползват “картонени чаши” вместо пластмасови, без да знаят, че и в тях има пластмасово фолио.. А просто всеки може да си носи канче или пък да си измие чашата в хижата.

 

 

Много от неопитните туристи просто не знаят какво да правят със събралия се боклук, какви съвети би им дала?

 

 

Със сигурност бих ги посъветвала да помислят как могат да намалят като цяло боклука си предварително. Това се случва още в магазина – например аз си взимам плодовете в торба, ядките – в хартиено пликче, маслините – насипно в моя кутия и т.н., разбира се, има и неща, които все пак ги купувам опаковани, но гледам да е минимално и колкото наистина ще изям. Иначе – канчето, бутилката за вода, лъжицата, туристическия чаршаф винаги са в раницата. За още добри идеи може да видите и на сайта на инициативата, за която споменах по-горе Умна раница.

Владислав Христов

от

публикувано на: 30/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: