Практиките на музикалните конспирации

08/10/2019

Конспиративните теории в музиката не започват и не свършват с честотата на нотата Ла от 440 херца. Особено с развитието на комуникационните технологии, фалшивите новини са колкото нелепи, толкова и дълговечни. В много случаи началото им е провокирано от шега, целяща да докаже невероятния им характер. Но, който търси – намира, дори и доказателствата на комплотистите да падат като гнили круши – те се рециклират, дестилират и сервират на новопристигналите като специалитет на заведението.

 

 

Започваме с два подобни случая, започнали през 60-те като студентско забавление – Кукувците не са се появили на празно пространство. Скучаещи студенти от немския университет в Билефелд пускат партенка, че такъв град не съществува. Всичко, свързано с него е дело на ЦРУ, Мосад и извънземните. На неверниците пращат три въпроса и естествено, честните отговори на тях са отрицателни. Оттам тръгва и теорията им. Заменете Билефелд с каквото си помислите и няма как да не стигнете до същото заключение. Ето и въпросите: били ли сте лично в Билефелд, познавате ли някой от Билефелд и познавате ли някой, който да познава някой от Билефелд. Излишно е да споменаваме, че в тайните бази на иначе тристахилядния Билефелд ще срещнете Елвис Пресли и Кърт Кобейн. Случайно да сте виждали Елвис на живо? А да познавате някой, който да го е виждал на живо? Колкото до Билефелд, и там е представен мюзикъл за Елвис, а и кметът му обяви награда от милион евро за всеки, който неопровержимо докаже, че такъв град няма.

 

 

Вторият случай бе споменат в контекста на ответните песни. Отново студенти – този път от Мичиганския университет, слушат спор по местно радио за слуха, че Пол Маккартни вече не е сред живите. Доказателствата – или това, което Фред ЛаБур представя на майтап като доказателство, е номерът на фолксвагена от корицата на “Abbey Road” (28IF – ако е жив, ще е на 28) и тълкуването на босоногия извън ритъма на останалите Пол като участник в собствената си погребална церемония. Джон е в небесно бяло, Ринго – в дяволско черно, Джордж е в работно джинсово облекло на гробар. Всичко това се добавя до по-ранното „прозрение“ на студентски вестник от Айова, че част от „Революшън 9“, изсвирена наобратно, звучи като „turn me on, Death man“, а в края на “Strawberry fields forever”, Джон май пее “I’ve buried Paul” (всъщност, текстът говори за сос от боровинки – “cranberry sauce”). Е, текстовете на „Бийтълс“ от „Сарджънт Пепър“ (чийто първи запис е „Strawberry fields forever“) нататък, вече са напечатани на обложките на албумите, а за самата история на написването на „Strawberry fields forever“ сме говорили покрай испанския филм по реалните случки от престоя на Джон Ленън в Алмерия. Хосе Фелисиано, впечатлен от чутото по радиото, посвещава песен на Пол:

 

 

Тайни общества, манипулиращи масите чрез масовата култура? Нищо по-лесно и дори да си разсърдил църквата като Мадона, дълго трябва да се обясняваш в едноименна песен какво всъщност са илюминатите и каква е връзката ти с тях. А иначе нищо тайно не виждаме в обществените и други подобни структури, които манипулират не от вчера и днес масите, които не са свикнали да задават въпроси и да търсят отговори, различни от официалните. Което, доведено до другата крайност, ни води отново в изходната позиция – тази на конспиративните теории. Нищо, че може да са възпяти от кредибилни трубадури като Мериън Фейтфул – в случая теорията на продуцента ѝ, че злото на нацизма е отново тук след 70 години под различни форми – терористите от ИДИЛ, Тръмп, Брекзит. Парчето е по повод атентата в парижката зала „Батаклан“ и е с премиера там година след трагичните събития. Фейтфул си спомня, че кръвта от стените е била току-що изчистена докрай и за нея като пръв артист, излизащ на същата сцена, преживяването е било изключително:

 

 

Остават за забавление и някои музикални отговори на теориите за плоската земя – термин, който осигурява гледаемост в тубата, въпреки музикалните качества/недостатъци на съответния му носител. Колкото и странно да звучи, първото „значимо“ парче по темата е от началото на осемдесетте, също от студент(второкурсник), избрал за артистично име това на шумоподтискащата система Долби, самопровъзгласил се за луд учен. Става известен с албум, повтарящ корицата на едно от първите издания за радио от началото на миналия век – “Wirereless Age”. И както отбелязва един потребител на тубата – „колко хитро е вмъкнал секунди с реч на Мартин Лутър Кинг, като се има пред вид, че реформаторът Мартин Лютер е бил отявлен противник на Коперник“:

 

 

Е, как да не запитаме, трийсет и пет години по-късно и трийсет и пет хиляди полета на всеки пет часа, „да сте виждали някога дъжда (в случая – крива)?“:

 

 

 

Отговорът – скоро в дигиталната платформа за филми:

 

 

И за финал малко белгийски хумор. Не този за сметка на западните им съседи, които безскрупулно си присвояват не една от националните им легенди – в случая Брел. Един фламандски биг-бенд решава да вземе името на неговия химн за плоската им страна, но не съвсем – много по-голям интерес предизвикват, като го префасонират на FES (“Flat Earth Society”) и изграждат реномето си около крайни импровизации а ла Франк Дзапа, като не забравят да се появят с турското значение на името им:

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 08/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: