Ответни песни

21/10/2019

Не, те не винаги са като ответните удари. Но понякога са. Сибирският емигрант Ървин Бърлин пише “God Bless America” по време на Първата световна като признателност към новата си родина. По време на Втората световна Уди Гътри пътува на стоп от Ел Ей до Голямата ябълка и от всеки джубокс звучи патриотичният химн. Гътри прави контра-версия – „Америка за теб и за мен“, където при вникване в текста става ясно, че тя е майка за едни и мащеха за други. Доста след смъртта и на двамата (Бърлин и Гътри), и двете песни са подхванати като обединител на нацията след терористичните атаки на 11 септември. Почти никой преди версията на „Лана дел рей“, където заедно с Америка се благославят и хубавите жени, не се осмелява да дава друг прочит на хита на Бърлин, превърнат в марш. Гътри има много кавъри, като нарочно избирам този на Брус Спрингстийн, чийто успех с „Роден в САЩ“ също погрешно е смятан за патриотарски настроен. Не е за изпускане и фактът, че Лейди Гага събира накуп Бърлин и Гътри в шоуто си по време на „Супербоу 2017“:

 

 

Във времето на Студената война малко автори си позволяват шеги с международното положение. Но за „Бийтълс“, както знаем, няма граници. В отговор на рокендрола на Джери Ли Луис „Завръщане в САЩ“ и на сърф-рока на „Бийч бойс“ („Сърф в САЩ“, „Калифорнийски момичета“), те сглобяват майтапчийската „Завръщане от СССР“. Така отново влизат в полезрението на конспиративните теории за таен концерт на летище „Шереметиево“, малко след като се разнася слуха за смъртта на Пол.

 

Самият Пол кръщава един от концертните си соло албуми „Пол е жив“, като се пародира тичащ след куче на зебрата срещу студиото на “Abbey Road”.

 

 

Още след „Овенът“ на Пол, Джон му отговаря с „Как спиш?“. И това е само началото на задълбочаването на Джон и Йоко в концепцията за албуми-отговори. Ако до известна степен „Мляко и мед“ е реплика в цвят на концепцията и корицата на последния му опус приживе „Двойна фантазия“, още там редуването на негово с нейно парче засилват усещането за ответност, каквато всъщност е и връзката им. Историята на песните от “Мляко и мед” е вдъхновена от поезията на творческата двойка от 19-и век Робърт и Елизабет Браунинг. Йоко превръща нейния сонет “How do I love thee” в парчето “Let me count the ways”, което свири по телефона на Джон, който е на Бермудите и го моли да поработи върху поемата на Робърт Браунинг “Rabbi Ben Ezra”. Така се ражда “Grow old with me” – неслучайно подбрано от останалите двама бийтълси Пол и Ринго за съвместен кавър в последния албум на Ринго. Затова централната част на плейлиста е посветена на безподобния творчески тандем Джон-Йоко – още за него в интервюто с нея:

 

 

Някои песни, както се казва, сами си търсят отговорите. Хитът на Морт Шуман от ранните 60-те „Запази последния танц за мен“ се търкулва като гърне, което си намира похлупака с „Пазя последния танц за теб“ на Дамита Джо. Но „Дрифтърс“, чиято е първата версия на парчето, не са вчерашни и имат готово продължение – „Някой друг танцува с теб“. Горе-долу по същото време, ако се върнем към темата за студената война, кубински артисти правят гавър с герой американска ракета върху хита от 1960 за бикините, кръстени на атола, където се правят ядрените опити на САЩ от 1946 до 1957. Иначе кавър на песничката на български – „Бански на лалета“ звучи и в стрийма на Детското БНР.

 

 

Все още има спор дали баладата “Killing me softly with his song” е отговор на баладата за празния стол на Дон Маклийн – според първата ѝ изпълнителка, е, според единия от авторите ѝ – не е. Безспорно е обаче, че на сладникаво звучащото заглавие на дуета “Кептън и Тенийл“ „Любовта ще ни запази“ „Джой дивижън“ в техен стил отвръщат как „Любовта ще ни раздели“. Песен на Елвис – в конкретния случай „Желая те, обичам те“, също може да послужи за повод за написването на хит на „Мийт лоуф“. Не че самият Елвис не е карал да разработват, превеждат и адаптират италиански канцонети в суперхитове като “Surrender” и “It’s now or never”, но това е по-скоро част от поредицата ни за красивите неверници. Размисли предизвиква и последният хит на Томас Долби „She Blinded Me with Science“, излязъл три години след „Blinded by Science“ на „Форинър“:

 

 

Засега няма да засягаме темата за техниката на „повикване-отговор“, типична и в африканския, и в родния фолклор, да не говорим за цялата западна музика от блуз-речитативите насред памучните плантации до рапа от най-ново време. Примерите са твърде разнородни и в повечето случаи концептуално несъвместими. А на евентуалните критици ще отговорим с първата песен на Джордж, записана от Великолепната четворка по повод изразените съмнения, че бил второ качество – “Don’t bother me!”.

 

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 21/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: