Shibari – довери ми се, вържи ме красиво!

18/09/2019

Буквалното значение на shibari e „връзване“, „да вържеш“ или „да вържеш красиво, декоративно“ и e още една възможност да се убедим, че за японската култура от съществено значение e нещата да се правят красиво, с усет към същността им. Само трябва да си припомним за икебана, оригами и суши, които неусетно и постепенно биват „европеизирани“ или като цяло „озападнени“. Какво всъщност е shibari в различните му проявления и аспекти, какъв е приблизителният контекст на възникването му, кога и как се превръща в сексуална практика, а сетне и в изкуство, защо е ъндърграунд, как се гледа на него като цяло, какви стереотипи и предразсъдъци трябва да преодолеем, така че да не бъдем скандализирани, потресени, уплашени или дори отвратени, така че да погледнем на shibari отвъд свеждането му само и единствено до BDSM практика или пък просто до изкуство. На всички тези въпроси няма еднозначен отговор и не е никак случайно, че заглавието на този текст говори за доверие.

 

Именно доверието, комуникацията и връзката между двамата, замесени в shibari, независимо дали ще става въпрос само за пърформанс или за интимно преживяване tête-à-tête, са от решаващо значение. Именно доверието, комуникацията и връзката между хората могат  да се променят качествено и количествено в процеса на shibari, или, разбира се, да се разпаднат. В shibari всичко излиза наяве, ми казва българският учител от школата Sekibaku Shibari Dojo Sofia, и аз съм сигурна, че е така.

 

Страхове, демони, отношения, его, самочувствие, проекции. Точно затова към shibari трябва да се подходи с разбиране, с усет, с изслушване и с доверие към партньора. Не онова дълбоко доверие, което двама във връзка имат един към друг, а принципното доверие към представите, границите и отношенията, които едно човешко същество поддържа с други, както и знанието за това на какво, защо и кога е способно човешкото тяло по принцип. Тогава естественото съгласие и заедността в не лесното и съвсем не безопасно изкуство на shibari ще дойдат от само себе си.

 

На японски сексуалната практика на връзването е kinbaku, което означава буквално „плътно или здраво връзване“, но може да означава и „връзване с емоции“, а терминът се отнася и до цялата сесия на връзването, кулминираща в емоционален катарзис. Красотата на връзването пък е kinbaku-bi. Терминът shibari влиза в обращение в западната култура през 90-те, за да опише kinbaku и според някои практикуващи означава предимно техническата, занаятчийска страна на връзването, доколкото shibari в японския препраща към връзването изобщо, а не в сексуален смисъл или в контекстите на английската дума bondage. Според други, като Сенсей Yagami Ren shibari означава комуникацията, емоцията и процесът в неговата цялост.

 

Терминологичното разграничение между двете можем да намерим и в разграничението между артистична, предназначена за пърформанс или фотосесии дейност, и чувствено еротично изкуство. Сведения за връзването като сексуална практика има още в късния Едо период, а Hojo-jutsu – опасно и болезнено изкуство за обездвижване на пленници е вдъхновение за много майстори, практикуващи shibari. Според някои източници kinbaku се връща към сексуалните си и чувствени корени в края на ХIX и началото на ХХ век.

 

 

×

 

 

Днес има множество школи и стилове, произлизащи от основния – вероятно в зависимост от учителя, неговата „техника“ и възгледи за изкуството, което практикува. Основно стиловете се делят на традиционни и съвременни, като при първите от голямо значение е естетиката и емоцията на т.нар. „обгрижване с въже“ или „красиво страдание“. За модерните стилове е по-важна външната страна на процеса, тази която може да бъде видяна от наблюдаващите – игра с тялото и при вързания, и при връзващия, сложни техники, известна театралност и като цяло елементи, които да извадят на показ „вътрешното“ преживяване на shibari.

 

Според някои учители shibari е само и единствено секс, но на мен ми се струва, че въжето метафорично-метонимично привързва не просто единия партньор към другия в игра на подчинение и доминация, а създава между тях нещо, което човешкият език рядко успява да изрази и изгради. Така че щекотливите въпроси за подчинението и доминацията, които неминуемо възникват и тревожат съзнанията на четящите, са тук. Тези въпроси са налице при всяка човешка дейност, във всички аспекти на ежедневния живот, дори и там, където са маскирани и трудни за откриване, например в работата ни или на опашката в магазина, или дори на кушетката при психоаналитика.

 

Както всяко изкуство shibari също има изразно средство – въжето, обикновено ютено, задължително обработено с масла и восък, така че да се плъзга по кожата или дрехите на връзвания, както и по ръцете на връзващия, създавайки т.нар. flow – плавно и несекващо действие на връзването, което от площта на кожата преминава към мащаба на фигурата, висяща или на земя, чиито пози връзващият променя в зависимост от спецификите на тялото и от конкретния акт. Важно е усвояването на тактилността за работа с въжето – т.нар. rope handing на връзвача, усвояването на tension, с който въжето се тегли и притиска кожата, и не на последно, а на първо място по отношение на естетическия аспект, усвояването на различните начини на връзване и подредба на въжето, така че то да изгради pattern, паяжина или дори дантела върху тялото на връзвания. Един от shibari артистите, които работят основно с визуалния аспект на връзването, е Hajime Kinoko, за когото въжето представя фундаменталната, неразривна свързаност на човешките инстинкти и спомени.

 

Shibari, накратко, е напрежение, емоция и комуникация, рядко вербална, която позволява и на двамата в акта да бъдат наясно какво се случва в процеса на връзването, кое е болезнено, неуместно или твърде уязвяващо за тях, но и обратното – кое и какво им харесва. Това, което на първо място изисква shibari, е познаване на собственото тяло и на тялото и емоциите на другия, лимитите на тялото, което е връзвано, както и възможността да разберем и усетим в условията на известна екстремност много неща за партньора, които иначе остават потънали в предразсъдъци, условности и свян.

 

Shibari носи свои рискове и те далеч не се изчерпват само с възможността единият, обикновено вързаният, но по всяка вероятност и връзващият, да се усети твърде уязвим или уязвен. Опасността от физическа травма винаги съществува и поради това комуникацията между двамата в процеса на връзването е от изключително значение, без недоразумения, както всъщност често се случва в една връзка. Shibari следователно е проверка на връзката в процеса на изграждането ѝ, изкуство, което създава паяжина или пашкул на безвременност между двама, подобно на сложните плетеници, които единият от тях изплита върху тялото на другия.

 

На химическо ниво тялото ни работи активно в процеса на shibari и болката, която изпитваме, бива контролирана от цял коктейл ензими и хормони, освобождаващи се в човешкия мозък в състояние на shibari, някои от тях отговорни за интензитета и качеството на сексуалното удоволствие. Често пъти вързаният е в състояние на замаяност, особено в пози, при които главата е надолу или изобщо тялото е в неестествена позиция.

Shibari e и зона на комфорт и излаз от зоната на комфорт, статика и динамика, състояние и процес.

 

Shibari пърформанс от школата Sekibaku Shibari Dojo Sofia ще видим в рамките на тазгодишното Tattoo Експо в НДК на 28-29 септември.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 18/09/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: