Mailer-Deamon или писма от Пинчън

10/10/2019

Има ли някъде база, в която се съхраняват недоставените електронни писма, се питаме ние в световната седмица на писмото и пощите. Питаме се също така това ли е единственият начин едно съобщение да остане неполучено, непрочетено, неотговорено и най-вече – неразбрано. Ако има някъде такъв масив от информация, то той би бил благодатен източник за разсъждения, побиращи се най-малко в рамките и обема на роман. Тъгата, параноята, ужасът от деперсонализираното електронно общуване, както и търсенето на нови начини да достигнем до другия – състояния, всяко от които може да бъде тема на роман. И докато „Клариса“ на Ричардсън, един от най-дългите романи в историята на английската литература, борави именно с формата на писмата, както това прави „Опасни връзки“, то има романи като преведения преди десетина години „Лекарство против северния вятър“ на Даниел Глатауер, който почти плътно се придържа към холивудската класика „Имате поща“, към романтичните повеи, лъхащи от нея и към проходилия по онова време нов начин да комуникираме. Интересно е да отбележим, без изненада, че „Имате поща“ бил римейк на класика от 1940 г. – „Магазинът зад ъгъла“. Класика на класиката на класиката.

 

През 1957 г. на 14-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз в Отава е взето решение седмицата, в която се намираме сега, да бъде седмица на писмото, а денят девети октомври да бъде ден на пощите. 1957-а е само десетилетие преди излизането на „Обявяването на серия 49“ на Томас Пинчън, където става въпрос за пощи, предимно, но също и за атмосферата на New-age-Калифорния, атмосфера, в която се появяват неща като Силициевата долина, респективно неща като днешните начини за комуникация. В романа на Пинчън Едипа Маас, калифорнийска домакиня, тръгва по дирите на странна конспирация, не каква да е, а именно пощенска. Романът, при все краткостта си, има множество аспекти, но ние провиждаме в него един, който е от съществено значение за нас – как хората си предават информация, защо понякога това не се случва и как се прави “дъмпинг” на услугите на официалните пощенски служби, последното със сериозно намигване.

 

Пинчън и неговите следващи романи, включително последните, преведени на български, като „Inherent vice“ (не можем да не споменем ноар филма на Пол Томас Андерсън от 2014 г. с Хоакин Финикс) и „Bleeding Edge“, чийто сюжет се вихри около 11 септември 2001 г., говорят за много и далеч по-сложно организирани реалности в сравнение с лудешкото препускане на г-жа Маас по дирите на заговора, чието начало романът поставя векове назад в европейската история и конфликта между пощенските служби на Турн и Таксис и организацията Тристеро. Фон Турн и Таксис, за да се върнем на отсамния бряг на литературната реалност са съществуваща фамилия, чиито членове и днес шестват из хилядите страници и масиви от информация на Интернет.

 

Томас Пинчън е сред най-интересните американски писатели, име, за което знаем малко, като изключим откъслечните сведения за ранните му години, но за сметка на това предполагаме по много и почти конспиративно, както прави и героинята му Едипа, надушила следите на Тристеро. Романът му чудовище Gravity’s rainbow получава National Book Award for fiction за 1974 г. и е смятан за един от най-великите американски романи ever. Често в романите му различните пластове фикционална реалност се преплитат и си взаимодействат по така сложен начин, че читателят, а и героите започват да се питат коя е водещата реалност или дори коя е реалността въобще.

 

Свидетелство за огромното културно влияние на Пинчън и този му първи роман безспорно са двата музикални лейбъла с име Тристеро, единият създаден именно през 60-те, а другият в 90-те. Още по-интересно е съществуването на ъндърграунд група, наречена „Параноиците“, в чийто албум от 1986 г. виждаме песен с името „Manson&Nixon“ 11 години преди публикуването на пинчъновия роман “Mason&Dixon“. Лейбълът, издал албума е W.A.S.T.E Records from San Narciso, а Сан Нарцизо е основен топос в „Обявяването на серия 49“. Пинчън се е самоповлиял един вид.

 

И какво – конспирация на конспирацията на конспирацията или как Пинчън повлиява сам себе си  в нашата свръхреалност, в която почти призрачният Всемирен пощенски съюз е решил, че ще празнуваме писането на писма, каквито вече почти никой не пише, а алтернативи за комуникация в тази multiverse от информация има безброй много, коя от коя по-зависими от безчет посредници като mailer-deamon. А ние искаме просто да получим истинско писмо. От Пинчън.

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 10/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: