Едит Пиаф и смисълът на войната

11/10/2019

Улиците на Париж са блокирани от близо стохилядна тълпа, която върви към гробищата. Денят е студен и мрачен не заради сезона, не заради спомените от войната, а заради смъртта на една жена. Едит Пиаф умира на днешната дата преди петдесет и седем години във вилата си на Френската Ривиера. В същата нощ съпругът ѝ Тео Сарапо вози трупа ѝ до Париж. Прави го, за да не разберат феновете ѝ, че не е умряла в Париж. Последните думи, които казва са – “Трябва да платиш за всяко нещо, което правиш в този живот.” И, вероятно докато Сарапо е возил студеното ѝ тяло по нощните пътища, тези думи не са излизали от главата му. Но няма нищо чудно, че това е последната мисъл, която съзнанието ѝ произвежда. Животът на “малката лястовичка” съвсем не е като този на звездите.

 

Ако трябва да поберем двете световни войни в един образ, ако трябва да дадем характер, съдба и завършек на всичката жестокост, случила се в началото на миналия век, то няма по-подходящ човек, през който да се разкаже, от Едит Пиаф. Ще си кажете – това е мъжко време и не е редно да минава през жена, още по-малко известна певица. Така е, но войната създаде чудовище, което накара хората да обичат гротеската на нечовешкия живот. Сто хиляди вървят към погребението ѝ, за да поплачат не пред гласа ѝ, а пред мъката, която си е отишла. Всички тези хора в Париж през 62-а са минали през същия ад и знаят колко боли да загубиш някой, който разбира тъгата ти. А Едит Пиаф разбира само от нея.

Погребението на Един Пиаф, Париж 1962 г. /globo/

 

Майка ѝ я изоставя малко след като я ражда. Тя остава при баща си, който заминава за фронта през 1916 г. Детето е отгледано от баба си, която държи бардак в Париж, така че по-скоро е отгледана от куртизанките, които работят там. Това е женският пример, с който детето израства и настройва моралния си компас по обстоятелствата, които приема за нормални. На седем тя ослепява вследствие на кератит. Жените от публичния дом успяват да съберат пари и да я пратят на лечение, което връща зрението ѝ, но Пиаф твърди, че е прогледнала от чудо. Първата война свършва и баща ѝ се завръща като победител в нея. Той е акробат и бивш цирков артист, така че естествено взима дъщеря си с него и започват да обикалят улиците, и да изкарват пари като улични артисти. Той акробатства с приятелите си, Пиаф пее.

Едит Пиаф като дете (вдясно). /actu/

 

На петнайсет се отделя от баща си и продължава да прави същото, но със Симон Берто – нейна приятелка, или полу-сестра, не е ясно. Двете пеят по улиците, обикалят вариететата и спят с мъже, за да преживяват. Едит Пиаф е на седемнайсет, когато среща Луи Дюпон, в който се влюбва и от който скоро забременява. Той започва да живее с нея и със Симон в малка хотелска стая. Дюпон иска от Едит да си хване истинска работа и да започне да се държи като нормален човек. Дъщеря ѝ се ражда и Едит се опитва да работи във фабрика, но за малко. След това отново се връща към това, което знае – скитането. Тя и Луи се разделят, Едит взима дъщеря си и продължава със Симон. Двете често оставят бебето само, докато обикалят нощните клубове на Париж. Стига се дотам, че Дюпон се връща, за да вземе детето и дава последен шанс на Едит да бъде майка, но тя следва стъпките на жената, която я е родила и се отказва от детето. То умира от менингит година по-късно.

 

След това Едит Пиаф прави кариера. Намира я собственик на нощно заведение и я обучава как да се държи на сцена, дава ѝ черна рокля и псевдонима Пиаф. Също така ѝ дава зависимост към алкохола и морфина. След като нацистите окупират Франция, звездата на Едит Пиаф изгрява и блести из всички ъгли на Третия райх. Тя прави турнета из Германия, а когато се връща в Париж вече не живее в малка хотелска стая, а в луксозен апартамент в центъра. Заради това, след капитулацията на Хитлер, тя е сведена под съд за предателство, но хора от съпротивата успяват да я измъкнат. След края на войната Едит Пиаф дави демоните на младините си в алкохол и слава.

 

 

Умира, както е живяла – с болка и угризения. Туморът в черния ѝ дроб я побеждава и тя плаща за всичко, което е направила, докато е била жива. Но точно затова, точно защото няма нищо хубаво в съществуването ѝ, тя прави велика музика, която донякъде осмисля извращенията на войните.

 

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 11/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: