Как стендъп комедията и телевизията се родиха заедно

14/10/2019

Въпреки че историята и на стендъп комедията, и на телевизията като съвсем основни и начални опити датира още преди 40-те години на 20-и век, те се срещат и започват своя съвместен път точно тогава. Тази връзка е изключително важна, защото тяхната еволюция е взаимно свързана. Втората половина на това десетилетие в Америка е белязана от промени в телевизионната култура и това носи много вълнение и емоции, които стават още по-позитивни с навлизането и на стендъп комедията на телевизионния екран. В това културно дуо изгряват и основоположниците на този комедиен жанр в лицето на Ед Съливан като човека, дал им огромно поле за изява, и едни от първите стендъп комедианти като Франк Фей, Боб Хоуп и др.

Откога има стендъп комедианти? Със сигурност дръзката идея за сам мъж на сцената, опитващ се да разсмее своята публика, съществува в своята по-примитивна версия доста преди средата на 20-и век, но превръщането на тази дейност в професия се случва именно тогава. Названието стендъп комедиант не се открива преди 1947 г., затова тя може да се приеме като рождената му дата. А за произхода на думата ще дадем най-интересната теория, описана в книгата на писателя и историк Kliph Nesteroff. Тази теория е на актьора и комик Дик Къртис, и тя е, че значението ѝ е свързано с… мафията. По това време мафията контролира почти всичко, но предимно нощни клубове и боксови мачове. За тях стендъп е бил подкупен боксьор, на когото могат да вярват, че няма да ги издаде, но и на когото могат да разчитат да удря или да бъде удрян (to punch) без да пада, докогато е нужно в платения мач. И тъй като мафията е контролирала клубовете, в които са се изявявали комедиантите, терминът малко по малко е навлязъл в речника им със значението на човек, на когото могат да разчитат да стои (to stand) до последно и да пуска (to punch) шега след шега.

 

„A guy who just stood there and punched jokes – joke, joke, joke – he was a stand-up comic“

 

Комедиантите по клубовете са се считали за standup guy, когато на тях е можело да се разчита да разсмиват публиката, защото колкото по-добро е забавлението, толкова повече алкохол и храна са се продавали, което е особено важно в годините след Сухия режим в Америка.

 

Комедиантът, който през 20-те години на 20-и век най-много се доближава до термина стендъп е Франк Фей. По това време той е звезда в Бродуей, където комедианти са развличали публиката между различните представления, стоейки пред завесата, зад която се е приготвял следващия спектакъл. Тогава този тип комедия се нарича  performing in one. Вярва се, че с Франк Фей обаче започва модерния стендъп, такъв какъвто го познаваме днес: един-единствен мъж на сцена, с микрофон, говорейки директно на публиката, разсмивайки я само като разказва шеги, без никакъв реквизит. Фей е човекът, който маха смешния си нос и панталони като начин за развличане на зрителите и започва да разчита само на шегите си, бидейки себе си, а не играейки други персонажи. Той се превръща във вдъхновение да се покаже човекът, такъв какъвто е, да бъде просто себе си. С идването на говорещото кино Франк става един от основните актьори, участвайки предимно в музикални филми, показвайки и певческия си талант.

 

 

Франк Фей е вдъхновение за много комедианти, един от които е Боб Хоуп, който в последствие става много по-известен от Фей. Хоуп участва в много продукции на Бродуей, от 1934 г. се изявява в радио програми, а след това навлиза в телевизията и киното. Живее точно един век и завършва живота си типично по комедиантски. Попитан на смъртното си легло къде иска да бъде погребан, той отговаря на жена си: „Изненадай ме”.

 

 

С навлизането на говорещите филми, все повече се ангажират комедианти, които да развличат публиката преди самия филм и макар че тази публика не идва заради тях, малко по малко те набират известност. Точно до момента, в който телевизията набира своята сила във втората половина на 40-те години и има нужда от тях. Около 1947 г. вече силно се усеща жаждата за нови телевизионни шоута, които започват да набират комедианти и, разбира се, това са вече добре известните такива. Бумът на телевизията, който тъкмо започва, е прекрасен трамплин за стендъп комедиантите. Те се изстрелват заедно с ракетата на успеха на телевизията. За период от пет години тя наистина достига върхове. За сравнение ще кажем, че през 1947 г. има около 6 хил. телевизора, а до 1952 г. те вече са 12 млн.

 

Едно от новите телевизионни шоута е Шоуто на Ед Съливан”, което малко по малко се превръща в шоуто на комиците. В него понякога се появяват до трима комедианти за едночасово шоу – това е показно за годините си. Тези комедианти изведнъж стават известни, защото шоуто се превръща в част от културата на хората, които всяка неделя вечер го очакват с нетърпение. Това предаване отваря много врати за стендъп изпълнителите: започват да ги канят повече по нощни клубове, които малко по малко се превръщат в стендъп клубове; Вегас отваря врати за тях; много от комедиантите стават актьори; ситкомите се появяват. „Шоуто на Ед Съливан” е сцена за много комедианти като Еди Албърт, Джордж Кърби и много други.

 

Важността на това предаване обаче не е само в спектъра на комедията. Културното му значение е огромно: за пръв път показва Бийтълс по американска телевизия, Елвис Пресли също е емблематична фигура в шоуто, казвайки, че това е най-страхотната публика, пред която е бил. Толкова важно е това шоу за тогавашното поколение.

 

Стендъп комедията може да бъде признателна на телевизията за силното начало и магията на шоуто. Днес обаче тя излиза на друго ниво, влиза в други формати, качва се на други платформи и пуска ръката на телевизията, която постепенно замира и напуска своя отминал блясък.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 14/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: