Космическият Трюфа

18/10/2019

С Ерик Трюфа(з) се познаваме от края на миналия век. Току-що бе издал “Bending New Corners”, чието електронно и акустично звучене залегна в основата на това, което бе наричано „френч тъч“, „ню джаз“ и как ли още не. Самият Ерик често бе сравняван с Майлз Дейвис – и заради звучността си, и заради креативността си в смесването на жанровете. Първата ни среща бе на Гом джаз фестивал – Белгия, а разговорът ни – центриран върху баланса електроника – акустика. Две десетилетия Ерик прескачаше с лекота от едното в другото, работи с оригинални в мисленето си диджеи (трилогията Париж-Бенарес-Мексико), обикаляше света и идва няколко пъти у нас, свири за Бинар и покани Янка Рупкина на сцена, направи цял проект с Радио оркестъра, наскоро го гледахме под Монблан да свири на алпийски рог, и ето го отново пред нас с последния си албум „Червена луна“.

 

 

Колкото и странно да ни изглежда, всички композиции са на най-младия член на групата, барабанистът Артюр Хнатек. Без преувеличение, електронните му макети са на нивото на по-добрия Жан-Мишел Жар, а импровизацията на останалите – „обичайните заподозрени“ Беноа Корбо(з) (клавишни) и Марсело Джулиани (бас), както те самите се шегуват, „с радост го съсипват“. Ето и откъс от представянето на албума на живо в студиото на парижките ни приятели от ТСФ Джаз:

 

 

Записните сесии се развиват почти като при Майлз – задава се темата и всеки има свободата да импровизира, партитури няма. След няколко сешъна по дадена тема се избират най-добрите моменти. Това е особено осезаемо в заглавното парче, което има цялото време на Земята и Луната да се развие, заинтригува, очарова и пренесе надалеч. В стрийм “Дуенде” сме включили както албумната му версия, така и дуетите му с клавишните по време на представянето в две радио-студиа. Вече сме подготвени от ЕТ Two с електронните му арпежи, над които полита тромпетът. Вокалите в две пиеси са на Хосе Джеймс (с него Ерик участва в трибюта към Чет Бейкър) и на Андрина Болингер. Приемам ги като допълнителен цвят в иначе обрания имидж на албума.

 

 

И микрофонът, и тромпетът на Ерик са по-стари от него, но свежестта е осезаема и неволно ме връща към началното ми усещане, съпроводено с радостно учудване, когато чух “Sweet Mercy” преди 20 години. Не се изненадах, като проследих “космическата” връзка в повечето заглавия към материалите, които сме му посвещавали. Ето и неговия плейлист с теми, които слуша в момента.

Червената Луна – всъщност рядко пълно подреждане на Слънцето, Земята и Луната (в нейната сянка) – ще се наблюдавала чак през 2022, но със сигурност албумът на Ерик ще блести с изящността си доста след това.

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 18/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: