Опасно добрият Joker

16/10/2019

Да изгледаш новия филм на Тод Филипс представлява истинско предизвикателство. За страничния наблюдател, може би, “Жокера” се явява поредната интерпретация на комикс историята за “Батман”. Тази представа остава валидна до първия досег с гримиращия се сам клоун, акцентиран от операторите. В мащабен близък план ни се разкрива Артър Флек – прототипът на вероятно най-зловещия негативен персонаж в кино индустрията за последните 30 години. Онази личност, която, както осъзнаваме от заглавието на продукцията, ще извърви пътя от раним мъж на средна възраст до отлично осъзнал и дори опиянен от деянията си лидер на същински бунт.

 

И, ако написаното звучи семпло, обобщено в едно изречение, то Хоакин Финикс (Артър Флек, a.k.a. Жокера) се заема да ви въведе в дълбокото. Пуерториканският актьор изиграва по стряскащо реалистичен начин ролята на живота си (поне досега в напластената със сложни персонажи кариера). В подготовката за злодея сеньор Финикс включва отслабване с 22 килограма. Факт е, че актьорът буквално изчезва в образа на психично болния мъж. Проява на заболяването му е смущаващ и искрено налудничав смях – израз на неудобството, което изпитва Артър сред хора, придружен с многозначителната бележка: “Моля, извинете моя смях”.

 

До голяма степен Хоакин се подготвя за него с помощта на режисьора и сценарист Тод Филипс, гледайки подбрани видеа с душевно болни хора с подобен гърлен смях (стигащ дори до задушаване). 45 годишният актьор тренира постоянно символа на демона – онзи запазен знак на величествените образи на Джак Никълсън и Хийт Леджър, сега ехтящ мощно със смразяващ кръвта тембър.

 

Шокиращият ефект се допълва от реалистичното усещане, носещо се от екрана. Хоакин Финикс и екипът на “Жокера” се старае да проектира задълбочен прочит, посягайки към обективни причини за полудяването на съвременното общество. Силно прозвучава болезнено вярната фраза:

“Полудявам ли или всички навън са превъртели?”.

 

Всъщност лека-полека осъзнаваме защо Артър от загрижен за своята майка син, който се опитва с работата си на уличен клоун да издържа и двамата, се превръща в масов убиец. При това уверен в силите си егоцентрик, готов да търси собствена правда.

 

 

Предпоставките за трансформацията са достатъчно солидни. Първоизточникът: прекратена програма за здравно подпомагане на случаи като неговия и спирането на жизненоважни медикаменти (препратка към нахулената дълго защитавана гордост на демократите “Obamacare”). Лавинообразно в ръцете на жертвата на деца-хулигани (в началото на филма дори онеправдани от Флек) се озовава зареден пистолет. От момента, в който “комедиантът, на чийто шеги вече никой не се смее”, губи своята работа и вярата в това, че някой изобщо го е грижа, се забелязват явни проявления на бълбукащо зло. Безпощадно убитите трима служители на бизнесмена и кандидат да се справи със злото по улиците – Томас Уейн, задава крещящ въпрос в съзнанието на зрителя.

Колко от видяното на екрана действително може да се превърне в реалност?

 

Ако разглеждаме Щатите, всички знаем отговора. Огнестрелно оръжие може да си вземеш и от съмнителния магазин за хранителни стоки в квартала. А предисторията с ефекта от предишния брутално отличителен жокер на Хийт Леджър с огромна тъга потвърждава теорията. През 2012-а година в Аурора, Колорадо, по време на прожекция на “Батман: Черният рицар възраждането”, са убити 12 души. Честно си признавам, след края на “Жокера” мислено си пожелах този път всичко да бъде наред.

 

Перфектният с детайлите сценарист-режисьор Тод Филипс (изненадващо познат като автор на комедиите “Последният ергенски запой”, “Борат” и “Старски и Хъч”) и зашеметяващият Хоакин Финикс (искрено объркан и напуснал интервю след въпрос за евентуално насилие, отправен от кино критика на “The Telegraph” – Роби Колин) определят подобни мнения за потенциална заплаха от лентата като неоснователни. Да, факт е – използваните операторски трикове и цветови корекции през цялото време задържат зрителя в рамките на комикс сюжета.

 

 

Халюцинациите, рисуващи развилнялото се съзнание на Артър Флек, насочват към идеята – това преди всичко си остава повече от отлично изработен филм. Само че живеем в 2019-а година. Терористични атаки, масови убийци, криминални престъпления от най-безумен характер “красят” новинарските емисии. Клечката е запалена, и ако съзнанието на зрителя не е достатъчно стабилно, тя може да се окаже значително по-близо до взривоопасната смес.

 

А дистанцията до отворения край на филма се скъсява до голяма степен от стряскащо въздействащия Хоакин Финикс, но и благодарение на психо усещането в саундтрака от Хилдур Гьонадьотир и споменатото операторско изкуство с марка Лорънс Шер.

 

 

Оценките на зрители, киномани и кино критици от целия свят ясно изразиха адмирациите си за “Жокера”. Към момента, явният фаворит за спечелването на наградите “Оскар” поставя много въпросителни за смисъла и начина на живот в западните, уж толкова демократични общества. Най-същественият от тях се формира около отношението ни към хората с психични заболявания и адекватните методи за тяхното лечение.

 

Сложни теми, провокирани от филм, който публиката ще коментира с години. Не по-малко заплетен ребус и за представителите на Американската филмова академия. Те ще трябва да решат – дали да връчат всички възможни статуетки (включително за дооформящите картината костюми и грим) за перфектното артистично творение или да оставят по-встрани силно провокативната лента на Тод Филипс.

 

Както и да се развият събитията, знаем отлично – Жокера ще се смее последен!

 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 16/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: