Митове и още нещо

21/10/2019

Някъде през 80-те издателство Български художник издава поредицата Световни митологии – книжки в малък формат за митологиите на Древен Египет, Черна Африка, Китай, Хетска Анатолия и т.н. Днес в детските секции на всяка книжарница се предлагат големи и богато илюстрирани книжки с митове, легенди и сказания. За това кога митовете стават приказки, за легендите, писмени и устни, за вярванията и тяхното място в съвременния свят, както и за съвременните митове, си говорим със създателя на блога Mymythstories Димо Василев.

 

Защо митовете са важни за човечеството, особено днес?

 

Не може да градим бъдеще без да знаем миналото. Поглеждайки назад в историята, виждаме, че митовете и легендите винаги са били важни за човечеството – те са оформяли представите за света. На практика така древните народи са си обяснявали вътрешните подбуди за съществуването си, като в основата е вярата и мотивацията за живот. За това свидетелстват археологическите находки. Именно по тях можем да видим това, което са се опитвали да си обяснят.  Пример можем да дадем с изкуството, защото то директно кореспондира с възприятията. Ако погледнеш неолитните находки, в тях присъстват сфери и спирали, а по-късно вече се вижда еволюцията.

 

Може би най-важното, което може да се каже по този въпрос е, че митовете и легендите, вярванията, обредите, културите, религиите – всичко това е знание, бит, практика. Дават ни познание за отминали уроци, тегоби, изпитания на човека през хилядолетията, и най-важното – предадени поуки, стига да искаме да вникнем в текстовете.

 

За съвремието ни не мисля, че митове липсват – филмите, идващи от Холивуд напоследък, са базирани на комикси, а комиксите – на митология и свръхестественото. В американското кино всяко десетилетие има поне по 2 филма за „Дракула“, а през 50-те години на миналия век е бумът на филмите за извънземни, вдъхновени от „Война на световете“.

 

Един от най-печелившите филми по приходи, гледаемост и фенове е „Властелинът на пръстените“, „Хари Потър“ не остава по-назад, Марвел имат над 10 филма за герои в последните години, а туризмът напоследък, поради големия интерес на хората към духовното, е концентриран върху интересни места навсякъде по света, свързани с антично и древно минало (за разнообразие има чат-пат и Средновековие).

 

Честно казано, заобиколени сме от митове и магия, фантазия и въображение, но животът ни на индивидуално ниво е много по-забързан в сравнение с последните 30 години. Може би ако спрем за малко и погледнем към звездите, ще усетим магията на древните – от това имаме нужда. Спокойствие.

 

Имат ли силата приказките да оборят множество съвременни митове, предразсъдъци и стереотипи?

 

Зависи. Съвременните митове, предразсъдъци и стереотипи са провокирани до голяма степен от невежество и липса на отвореност на ума. При такава липса, приказката остава проста повест с фантастичен характер. А много от тях са дълбок психологичен анализ на битуването ни, с поучителен характер, за да се опитат да ни водят в живота и изборите ни. И все пак зависи, защото кое разбираме като „съвременен мит/стереотип/предразсъдък“? Много от тях се коренят в миналото, докато други са продукт на политически подход, подготвен за определен резултат в обществото.

 

Пример за „съвременен мит“ са „ясновидците“ по телевизията. Такъв тип измама има от хиляди години, още в Индия, когато уличните фокусници се опитват да подражават на кастите на жреците в храмовете. В момента има много информация, нужно е да се мисли критично, да се прилага разум и да се отсява ненужното.

 

 

Какво мислите за пренаписването по политически коректен начин на класическа история като тази за „Пипи Дългото Чорапче“?

 

Сложен въпрос. Разбирам защо се вдига шум около термина, наситен с толкова страдание и нехуманност, който и сега не мога да спомена. В това определение има много история и много пролети кръв и сълзи. Неотдавна научих откъде идва „пикник“ –  pick a ni**er или „избери/посочи н**ър“ – има две версии. Едната е, че когато са избирали роби в колониална Америка, са ги посочвали и продавали, като животни без право на глас. Някои отиват като „полеви н***р“, което означава да работи на полето до пълно изтощение, или „домашен н***р“ – привилегия е да работиш в дома, далеч от жаркото слънце.

 

Другата версия е, че когато са излизали на празненство, „господарите“ са постилали кърпи на тревната площ и докато са си похапвали сладко-сладко на слънчице, са обесвали цветнокожи за развлечение. И още куп мерзости върху човешкото достойнство, които не искам да споменавам. И нека не забравяме, че до средата на миналия век цветнокож не се допуска в закусвалните като другите „нормални хора“, а зараждането на хип-хоп културата е социално движение срещу издевателствата над етнически групи от полицията. Преди някои хора да кажат „да, ама това си е САЩ, нас какво ни интересува?“, може да погледнете и към историята в Европа, Римската империя, Франция, Британската империя, мисионерите в Африка.

 

Всичко което изброих се определя с тази една думичка, спомената в приказката. Ако искаме ние да сме достойни хора, нека не наливаме още масло в огъня на страданието. Но за мен не е решение пълната цензура и горенето на книги. Трябва да се търси друг начин. Препоръчвам ви филма “A Time to Kill” – олекотена версия в съвременна обстановка.

 

В „Златната клонка“ Джеймс Фрейзър разказва за eзерото Неми и за трагичния ритуал на предаване на жречеството. Много са митовете и приказките, които правят Европа това, което е днес. Кои са вашите?

 

Толкова са много, че ми е трудно да избера. Със сигурност обаче „Епосът на Гилгамеш“ – най-старият писмен епичен разказ, достигнал до нас. На база анализи е направена диаграмата „Пътешествието на героя“, която е в основата на много литературни произведения и филми от съвременното кино. Всеки, който иска да разбере как се пише фабула за определен тип разказ, трябва да изследва тази диаграма.

 

Митът за славянските Белобог и Чернобог също много ми харесва – дуалността на Светлината и Мрака описани в стълкновение и равновесие, където се намираме ние. Оказва се, че това не е вярване на славяните, а много по-късна интерпретация от християнизирането на народите в Европа.

 

Бих добавил още един мит …този за Коледа, съчетаващ няколко вярвания – римското празненство Сатурния (в преклонение на Сатурн – ядене, пиене и празненства); Българската нова година, която е на 20-и декември (най-вероятно пренесено вярване от зороастризма – празникът Ялда – на светлината); германските предания за съществото, отвличащо деца Крампус (на непослушните дава въглен, на послушните – лакомство)…

 

На български Коледа идва от „коло“ или „кръг/цикъл“, а на английски едната версия е Christmas от Chirst (Кръст-Христос), а другата е X-mas, като „X“ идва от руната Гебо (Elder Futhark), която е за размяната (на подаръци). И всичко това на зимното слънцестоене, когато денят е най-къс, три дни се задържа такъв и около 26-и декември започва да расте отново (идването/раждането на Христос – Слънцето). Главният вдъхновител на възприятието за Коледа като семеен празник е Чарлс Дикенс с „A Christmas Carol”.

 

Митовете по света си приличат, понякога повече отколкото си мислим – различни култури по земното кълбо са развили култ към слънцето например. Кои са вашите световни митове?

 

Още ми е трудно да преценя, има твърде много за изследване. Със сигурност обаче ще сложа пак „Епосът за Гилгамеш“, не само заради митологичния герой, но и заради изкуството, музиката, поезията и зараждането на писмения разказ. Изключително важна творба.

 

В „Митологии“ Ролан Барт говори за съвременните митове. Кои съвременни митове трябва да развенчаем на всяка цена?

 

Сещам се за няколко мита – за годежните пръстени (диамантите и тяхната реална стойност), булчинската рокля (защо задължително пък трябва да е бяла) и др. Но, може би, най-важният мит е за любовта – изкривената истина за нея. Любовта е свобода и уважение и излиза от пределите на човешките битови взаимоотношения. Обичта е по-себичната ѝ страна, по-егоистично насочената в психически план за нуждите на човека; влюбването пък са хормони и привличане на първично ниво.

 

Докато се бъркат тези определения, много индустрии ще правят пари по Св. Валентин, много хора ще се женят и не след дълго ще се развеждат; много хора ще празнуват рождените си дни с „любимите си“, които обичат само заради подаръците; много хора ще са нещастни. В крайна сметка, може ли да се развенчае съвременният мит? Мисля, че става дума за ниво на съзнание и възприятие.

 

Аплодирам критично мислещите хора, но Джеймс Ранди е доказателство за човек, който десетилетия изобличава шарлатани представящи се за медиуми, спиритуалисти и поддръжници на екстремната хомеопатия, и все пак в тази сфера има страшно много излъгани.

 

Кого да обвиним – медията, която обслужва корпорациите, защото в този свят всичко е пари и бизнес; или хората, които поради разни причини търсят магията в очевидни сребролюбци? А може би и двете страни са съучастници.

 

Митовете и вълшебните приказки са в близко родство помежду си и пътят между едните и другите е постлан с намеренията и прочитите на множество тълкуватели и преписвачи, всеки от които е оставял по нещо от себе си.  Къде и как да търсим истината в митовете?

 

В приликите и поуките е най-сигурният начин. Тяхната цел не е суеверие, а знание. Хубаво е да имаме предвид, че поради определени политически причини в историята се използва вярата на човека за резултат в определена насока и agenda. Оттам известният постулат „Религията, опиум за народа“.

 

Търсенето на истина винаги е съпътствано от аналитичен ум и критична обосновка, защото, както добре отбелязахте, много от тях са преписвани, много от тях са устна традиция, други са изгубени в пожари (липса на консистентност в цялостна митология).

 

Четох за митологията Йоруба, страшно интересно. Там боговете са представени като хора,  които получават дарбите си от върховно божество и чак тогава придобиват силите си. Интересно е да се отбележи, че се наричат „ориши“ (орисници), а богът на металургията и метала се нарича Огън. Както виждате, някои епитети се пренасят в настоящето почти непроменени със специфично значение.

 

Как се съчетават или противостоят митовете и религията?

 

Съчетават се в произхода си, а се противопоставят от поддръжниците си. В материал, който в момента подготвям за нестинарството, открих доста интересни неща – езически ритуал, който се пренася през хилядолетията, с неясен произход и запазен до ден днешен в България и Северна Гърция като християнски (вдигат иконата на Св. Константин и Елена при изпълнение на ритуала).

 

В миналото народите се вярвали в епични същества, свръхестествени сили, космогония и приключения на боговете, полу-боговете, героите и обикновените хора. Именно споменатият зороастризъм се води най-старата религия в света, стояща в основата на юдаизма, мюсюлманството и християнството (и трите свързани с Библията, а Библията е антология от над 70 книги, от които много редактирани и много изключени от догматиката). А зороастризмът има директно влияние от Вавилон, Египет, Акад и Шумер (крилатият диск). Изброените цивилизации са били базирани на митология, а митологията по-късно се превръща в религия.

 

Хубаво е да правим разграничение между религия (неясен произход на термина, но го превеждат като „връзка“); теология (тълкуване на текстове); вяра (човек винаги вярва в нещо, не е задължително да е религия); нужда (нуждата от вяра); и философия (съчетанието на вяра и критичен анализ в емпиричен резултат от определени изводи за света). Както виждате, не е толкова просто, затова има и толкова секти, толкова религии, толкова различия, но всички си приличат в произхода си.

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 21/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: