Рагуза – бароковият феникс на Сицилия

21/10/2019

Намираме се в Сицилия. Възрастни сицилианки готвят домашна паста на двора, пеейки стари сицилиански песни, а по улиците бродят сенките на мафиоти, които съвсем спокойно могат да са техните синове. Това е представата ни за Сицилия – място, което винаги е било свързвано с мафията, но и пропито с много история и красота. Може да се види от всичко. Пренасяме ви именно на такова очарователно място, на което от всяко кътче лъха история, но спокойно, няма да ви срещаме с мафиоти. Поне засега.

Рагуза. Построен някога на варовиков хълм, намиращ се между две котловини, сега е по-голям, по-различен и вече част от природното и културно наследство на ЮНЕСКО. Това му признание се дължи на бароковия стил, в който е възобновен града след голямото земетресение от 1693 г., което разрушава не само Рагуза, но и голяма част от Югоизточна Сицилия. След опустошаването му започва неговото възобновяване. Той вече ще е с прави улици и на съседен по-висок хълм. Не всички обаче били съгласни с новия изглед и местоположение, някои от гражданите не искали да се преместят, гласи историята на града. Аристократите от Рагуза не желаели да напуснат стария си град и започнали да го изграждат наново върху неговите останки в типичния за аристокрацията по това време бароков стил. Затова днес градът има две части – Ragusa Inferiore или Ibla (буквално Долна Рагуза), старият град, възобновен от нищото като феникс, и Ragusa Superiore (Горна Рагуза), построеният след земетресението и разгърнал се впоследствие нов град.

 

Пристигайки в най-новата част на Рагуза, усещането е леко потискащо, сградите са малко мрачни, сиви, някои дори изглеждат необитаеми, но всъщност се обитават. Чувството за индустриален град, заедно с уличното изкуство все още ни държат в настоящето и в неведение за това, което ни предстои да видим.

Вървим по главна улица с ниски сгради и без хора. Въздухът е тежък и топъл, слънцето напича безмилостно. Може би затова е толкова пусто. Излизаме на малък битпазар с антики и точно след него се простира малка котловина, над която се издигат трите моста, които свързват най-новата част на Рагуза с нейното начало. Поемаме по един от трите емблематични моста, заради които новата Рагуза често е кръщавана „град на мостовете“. От него се открива гледка към дълбоката клисура, която разделя тези части на града, като че ли великан е оставил отпечатък от стъпката си между тях. Надясно могат да се видят и другите два моста, които са доста по-стари – Ponte Vecchio и Ponte Papa Giovanni XXIII.

Вече сме в Ragusa Superiore. Стъпваме на една от главните улици Via Roma, по която след кратка разходка започва да се усеща историческият дух на сградите. Вече няма и следа от другата „по-мрачна“ за нас част на града. На пътя ни вече е главната катедрала на Рагуза, красивата барокова San Giovanni Battista (Свети Йоан Кръстител). Пред погледите ни се разкрива красив и романтичен, сякаш таен двор, през който можете да влезете вътре.

Казва се, че тя е заместникът на църквата San Giovanni Battista, съществувала преди земетресението в старата част на града. След това, само за четири месеца през 1694 г. църквата е била построена в новата част. Краткият период, за който е била готова, говори, че в началото тя е била малка църква, съвсем недостатъчна за вярващото население на нарастващия нов град. Затова по-късно тя се достроява в типичния за годините барок. Излизайки през главния вход, ще се озовете в църковния двор, който се издига над площад Piazza S. Giovanni. От него пък може да се полюбувате на цялостната гледка, която ще се открие пред вас: на вашето внимание в средата е великолепната фасада на катедралата, придържана от 6-те си големи колони и богато декорирана и украсена със скулптури; вляво – камбанената кула, извисяваща се на 50 метра над земята, а вдясно погледът ви среща красивата църква Сhiesa della Badia.

Следва лабиринт от тесни улички, ниски къщи, барокови тераси, а неочаквани скулптури ви намигат. Нагоре, надолу, наляво, надясно, може би няма да знаете къде сте, но очарованието на този град няма да ви остави притеснени, а ще ви кара да го изследвате още и още, докато погледът ви шари с любопитство.

Ще се почувствате почти изгубени, но винаги ще стигате до гледката, която ще ви очарова и ще ви омагьоса; ще ви накара да я съзерцавате дълго, защото пред вас ще се разкрие град, който сякаш не е от нашата планета. Той сякаш е нещо самостоятелно, изрязан от друга реалност и залепен пред вашия поглед за известно време наслада. Просто ей така, да го погледате в захлас. Без значение как сте се озовали тук, защото е възможно и да не разберете, все пак всички пътища водят до църквата Santa Maria delle Scale (Света Мария от стълбището), откъдето пред очите ви ще се открие приказната картина на един възроден от останките град. Пред вас разперва криле бароковият феникс Рагуза Ибла.

Има два варианта да скъсите дистанцията между вас и този нереален град – да минете по шосейния път, виещ се надолу като змия или по стотиците стълби. Можете да слезете по единия и да се качите по другия, но и двата пътя ви прекарват сред живописни къщи с керемидени покриви и пъстри прозорци, украсени с цветя. Възможно е да сте под прицела и на любопитни погледи, гледащи ви от нестандартни тераси или да се натъкнете на също толкова нестандартно строителство. И всичко е очарователно.

Вече сте в припряно нетърпение да влезете в този мистичен град. И ето, прекрачвате, а на входа на Рагуза Ибла ви посреща, разбира се, църква – Chiesa Anime Sante del Purgatorio (Църква на светите души в чистилището). Оттук насетне посоките са много, забележителностите също, църквите още повече. Ние лично не успяваме да ги обиколим, но ако разполагате с повече време, сме сигурни, че няма да ги пропуснете. И отново нагоре, надолу, наляво, надясно, стълби, улички, сгушени заведения, шарени кепенци, тук-там развяващо се пране, църкви и гледки. Бароков лабиринт с привкус от настоящето.

Най-голямата и безспорно най-важна катедрала в Рагуза Ибла е Duomo di San Giorgio(Катедралата Свети Георги). Построена на върха на монументно стълбище и гледаща към прекрасния и огромен площад под нея, тя изглежда величествено, сякаш знае, че доминира в града. San Giorgio, или Свети Георги, е патронът на Рагуза Ибла и да попаднете там по време на трите дни, в които градът оживява и чества своя светец, ще ви даде възможност да се насладите и да станете част от едно от най-колоритните събития в Сицилия. Във всяка една от трите нощи на празника статуя на Свети Георги и сребърен ковчег, пазещ реликвите му, се изнасят извън катедралата и повеждат шествието. Градът е украсен и навсякъде се вижда подготовка за невероятната заря, с която завършва празникът. За сицилианците и като цяло за италианците зарята е много важен начин да се почете празник. Ако искате да се насладите на тази гледка, можете да го направите в последния уикенд на май месец.

Преминавайки красивия площад пред катедралата, се стига до прекрасната Градина на Ибла. На входа ще ви посрещне и ще ви покаже пътя красива алея от палмови дървета, от която по всяко време може да се отклоните, за да разгледате, естествено… още църкви. Построена през 1858 г. върху хълм, откриващ прекрасна гледка, на която може да се полюбувате от голяма естествена тераса, седнали на една от каменните пейки, тази градина си заслужава посещението.

Безброй са местата, които ще ви докоснат в Рагуза. Зашеметяващите гледки, надничащите от всеки ъгъл църкви, лъхащата история, изобилието на барока ще ви пленят и ще ви пренесат в друг свят. Защото този град е толкова очарователен и толкова различен, че споменът за него винаги ще ви пита „Наистина ли бях там?”.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 21/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: