Поредният “аз” на Роберто Фонсека

25/10/2019

Не за пръв път Роберто Фонсека казва за някой свой албум, че това е той самият. Казва го и сега, когато „Йесун“ вече е факт. Казваше го и със заглавието на излезлия в 2012 “Yo”. За родната му Куба да не говорим. В предпоследния му албум тя бе анаграма (2016 – „АБУК“), а концертът му в Марсиак с Фатумата Диауара бе кръстен „У дома“. У дома си се чувстваше и в София. Още при първото си идване на „Джаzz+“ ни посвети парчето “Bulgarian”. Колкото до заглавието на сегашния, то идва от изповядваната от Роберто „сантерия“, като двете водни божества Йемая и Очун са събрани в името „Йесун“. Първият сингъл “Aggua” бе доста флиртуващ с по-неизисканите музикални вкусове, но като визия не бихме могли да имаме никаква забележка:

 

 

Сега, когато слушаме останалите – от загадъчното “No soy de esos” до тържественото като химн“Por ti”, палитрата на Фонсека като че ли ни изглежда по-контрастна и едновременно с това – по-прозрачна. Първото личи в арабеските на тромпета на специалния му гост Ибраим Маалуф (Роберто също гостува в току-що издадения диск на Маалуф). Второто – в работата с вокала на Дани Суарес (“Cadenas”). Акапелата на “Gema 4” е не по-малко завладяваща в мамбото за момичета. Джо Ловано успява да е дори изненадващ във фънкарското “Vivo”, а ретроспекциите на самия Роберто към минали негови творби са най-осезаеми в “Ocha”.

 

 

По време на различните си гостувания със свирене на живо в различни формати, Роберто развива тезата за отворената към бъдещето Куба. Естествено, в частта музика, островът винаги е бил символ на съкровищница, на виталност, на смисъл, отдалечен от реалността и едновременно с това рефлексия на надеждата. Особено елегантно това личи в интрото на парчето с две О, които биха могли да водят и към безкрая – вокалите на фона на аналоговите клавишни се издигат над дълбоко пуснатите като корени в земята пиано-звучности. Финалът е ключ (“Clave”), а вокодерите ги приемам за гласовете на предците, почетени подобаващо. Макар и без моментално завладяващи хитове, с които свързваме досегашните творби на Фонсека („Кубано“, „‘80“, „Бибиса“, „7 лъча“, „Кой съм аз“), албумът не може да приспи сетивата ни за майсторството на Роберто Фонсека.

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 25/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: