Foals: не всичко за китарната музика е изгубено…

23/10/2019

Още от създаването си бандата Foals подсказа ясно – те са отличителни артисти. Музиканти с почерк, посока, желание за експеримент и какво ли още не. Всъщност, може би, най-отличителното при Янис Филипакис – фронтменът и компания, представлява странното съчетание между непоколебима решителност и готовността, с която поставят под съмнение всяко свое постижение. 

 

Дългосрочно успелите артисти доказват верността на твърдението. Трудно ще ни бъде да определим стиловите влечения през годините на имена от ранга на Depeche Mode, U2, Queen, David Bowie, The Beatles и… списъкът ще се радваме сами да го допълните. В своеобразния пантеон на китарни гиганти царствено се наместват момчетата от Оксфорд. 

 

Станали разпознаваеми за музикалните критици, а и за техните критици – най-солидният регулатор публиката, със способност да съчетават класически китарни принципи с модерните стрийминг приоми, Foals се справят за пореден път. Защото пред бандата се мъдреше тежестта на най-високо оценения им албум. 

 

“Everything Not Saved Will Be Lost” част първа се появи в началото на настоящата пролет и категорично ни разтърси. Синт наситени мелодии, бомбастични припеви, лирики с позиция за съвременните разцепващи се пластове, доведе до колекция от пълнозвездни ревюта. Към тях добавяме заслужена номинация за Mercury Prize – британски албум на годината и удвояването на слушанията им в платформите Spotify и Apple Music. 

 

 

В края на второто десетилетие на XXI век това са водещите източници на нова музика. Голяма част от аудиторията обожава да уплътнява личното си ежедневие с плейлисти. В тях редовно попадат най-слушаните актуални парчета или онези, на които потенциално ще закове бутонът “repeat”. Артистите се стараят да бъдат активни и постоянни в издаването на продукция и напомнят максимално често с креативност.

 

Примери да искаш – Ariana Grande, Anderson. Paak, The 1975, Ed Sheeran са сред властелините, буквално издаващи непрестанно по-горещи предложения. И, ако така работи днешното възприятие за музика, то двойните албуми в класическата рок индустрия искрят със златни страници. “Белият Албум” на The Beatles, “Exile on Main St.” на изплезените The Rolling Stones, “Physical Graffity” на покоряващите Led Zeppelin подсказват за моста, който спускат Foals между утвърдените и иновативните начини за издаване. А те дяволски се допълват, не мислите ли?! 

 

При двойните албуми обикновено се появява сериозен въпрос – ще бъдат ли двете части достатъчно равностойни? В случая с “Everything Not Saved Will Be Lost Pt.2” отговорът е категорично положителен. В продължението на историята Янис Филипакис, Джими Смит – китари и вокали, Джак Бивън – барабани и кийбордистът Едвин Конгрийв превключват на мрачна предавка и рязко танцувални рифове. 

 

 

Дръжте се здраво, когато на екраните ви се изпишат заглавията “Black Bull” и “Like Lightning”. Първият сингъл резонира с вътрешните терзания, изпиващи енергията на модерните хора. Посланията на фронтмена на Foals капсулират дълго крита негативна енергия. Тя буквално действа презареждащо на тълпата верни последователи на лайфовете им. В “Black Bull” можеш да почувстваш инстинктите за съхранение на дивите животни, обезумели от наглостта на модерното общество да ги заличи от лицето на земята. 

 

“Like Lightning” диша учестено с дробовете на препълнен стадионен химн. Парчето отива на дискографията на банди от ранга на Foo Fighters, Queens of the Stone Age и супергрупата Them Crooked Vultures. Безспорно е най-американското присъствие в албума с блусарски акорди и темпо, за което в сегашното си състояние дори иноваторите в стила The Black Keys биха завидели. 

 

Чувството за достигнато върховно съвършенство се допълва от грандиозното изпълнение на песента “Dreaming Of” – раздвижено, нестандартно, с обожаваното чувство за дъхове на Янис. Всеки наслагван до безкрайност звук си тежи на мястото, а хоровите беквокали не развалят рокендрол впечатлението. 

 

 

Ако си мечтаете за фънка на предишните образци “My Number” и “Inhaler” – тук са си! “Wash Off” и разказващата истории “10 000 Feet” гарантирано ще задоволят желанието за танци.

 

Заедно с тях ще оцените обобщаващата феерия в записа. Сингълът “The Runner” посвещава в рицарство Foals за заслуги в спасяването на качествения инди-рок звук. Благодарности от феновете на китарните достойнства за желанието на групата през годините да върнат партито към яките, нажежени до червено живи инструменти. 

 

За тях все още се намира място! Все пак всичко, което си заслужава да бъде запазено, не се губи в природата. Важно е да бъде запомнено!

 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 23/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: