Джазът отново е в цирка

05/11/2019

Като видях за пръв път обложката на албума на Нюен Ли “Overseas” веднага се върнах почти 30 години назад към тази на последния албум на „Куин“ с Фреди – „Инуендо“. Но първите звуци на рок-китарата на Нюен с бамбуковия ксилофон на Иля Амар и бийтбокса на Трунг Бао ме запратиха отново в действителността. Която, видно, не само тук притежава много от характеристиките на цирка.

 

Самият спектакъл “Overseas” включва освен танц, джаз, традиционна виетнамска музика и хип-хоп, именно цирк. Това е съвременен Виетнам, раздвояван между култури и отвъдморски влияния във визиите на Нюен и сънародника му, хореографът-постановчик Туен Ли. Сънародници, по-скоро като граждани на света, оставащи верни на корените си: нищо, че Туен е бил главен хореограф на „Цирк дю Солей“, а Нюен свободно ни е разхождал между „Приказки от Виетнам“, „Тъмната (обратната) страна на Луната“, Лед Дзеп и Дженис. И ако се върнем на връзката джаз-цирк, не е излишно да напомним, че доста време българският джаз се е свирил именно в старата сграда на стария цирк, но това е друга тема.

 

 

Центърът на тежестта е в една сюита от седем части, наречена „Overseas“, чиято цялост е впечатляваща с непрекъснатата игра на мащаба с детайла. Вокалите са малко – на място, естествено – в интрото на сюитата и във финалната композиция от две части за богинята-майка. Нарочно оставам първите две пиеси чак за сега – ако присъствието на Скилър в проекта на Петър Дундаков с „Мистериите на българските гласове“ бе пример за изключително съчетание между усет и чувство за мярка, то заявката на Трунг Бао е не по-малко дръзка. Доколко е готов да излезе от чисто ритмичните си функции, става ясно именно след второто му участие („People of the Waterfalls“). Ретро-характерът на парчето ни връща в най-добрите години на прогресива, като го извежда на истинско импровизационно ниво, въпреки написаните от Нюен партитури.

 

 

Работата в дует на бийт-бокс с пeркусии от една страна и на ксилофон с китара от друга, е доведена до съвършенство – финалът на второто парче не е да не ни напомня пак „Куин“ („Инуендо“). Присъствието на баса и на екзотичните виетнамски флейти и лютни в интрото на „The Offering“ правят цетралната част – Нюен в дуо със себе си (китара-програминг) – да изглежда като космическа балада а ла „Пинк Флойд“.

 

Иначе целият замисъл е центриран около виетнамската диаспора из цял свят. Освен в Париж, голяма част от артистите живеят в места като Копенхаген, Лион, Монреал, Сиатъл – е, има и останали в Ханой и в Сайгон. Нюен обяснява, че отделянето им от културата на Виетнам всъщност им позволява да стигнат до нещо много по-универсално, каквото е общуването между културите. Което със сигурност го умеят.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 05/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: