Теория и практика на Венецианския кладенец

05/11/2019

Повечето от нас асоциират Венеция с вода. Някои от посетилите я вероятно със стъкло. Други, които не са я посещавали, може би я свързват с любов или романтика. Не е изненада да кажем, че всички тези представи са просто представи и че Венеция е много, много повече от това. Изглежда, че няма тайни за този град, които да трябва да разбулваме – той е използван като мизансцен за много литературни и кино творби, с богата история и може би драматично и неясно бъдеще. Една от знаковите венециански снимки от последните месеци е тази на огромен плик на Luis Vuitton на рамото на азиатка, газеща из наводнената Венеция. Какво ще се случи с лагуната и построения върху нейните острови град ще покаже само бъдещето. А миналото е богато и пребогато. На въпроса как функционира този воден град отговаря изчерпателно долното видео:

 

 

Един от най-хубавите текстове за Венеция, писани някога, е есето „Кеят на неизцелимите“ на нобеловия лауреат Йосиф Бродски, а новелата „Смърт във Венеция“ разполага града в съвсем различна перспектива и светлина. Ако отидем при „Талантливият Мистър Рипли“ на Патриша Хайсмит, ще видим Венеция и изобщо Европа от много по-различен ъгъл – този на американския поглед. От криминалета през любовни романи, холивудски комедии и романа на Иън Макюън „The comfort of strangers“, в който градът дори не е директно назован, та до новите мерки, които управата на Венеция е взела, за да се предотвратят наводнения като миналогодишното.

 

За град с толкова много вода наоколо, Венеция разполага с учудващо количество кладенци, строени още по времето, когато градът не е разполагал с канализация и водоснабдителна мрежа. Тези кладенци обаче не са изкопани до равнището на сладката вода под почвата на лагуната, а, както отбелязва Фернан Бродел в своята „Структурите на всекидневието: Възможното и невъзможното“, са нещо като водохранилища, захранвани от пречиствана дъждовна вода.

 

Венецианският кладенец на практика се намира на по-голяма площ, отколкото един обикновен кладенец, и най-често е разположен на площад. Освен основния колектор, от който се черпи водата за пиене и домакински нужди, кладенецът има още два колектора за дъждовна вода, около които има речен пясък. Ролята на пясъка е да пречисти водата, която се събира в най-ниската точка на конструкцията – дъното на основния колектор. Площадите са изградени с наклон към колекторите, за да бъде по-лесно зареждането им с дъждовна вода.

 

Един от проблемите на въпросните конструкции е, че те са силно зависими от времето. Ако то е хубаво и няма дъждове – кладенците са празни, а ако се разрази буря – колекторите се пълнят със солена вода. По тази причина отделно съсловие във Венеция са били т.нар. acquaroli, които ежедневно доставят питейна вода. Разбира се воноснабдяването в онази епоха е било всеобщ проблем – подобни проблеми са имали и множество холандски градове, които са разчитали на водоеми, плитки кладенци и водата от каналите.

 

Венецианските кладенци отдавна не се използват и функциите им са чисто декоративни – да красят дворовете и площадите с видимата част от конструкцията си. Дали невидимата е запазена и използваема, можем само да гадаем. По същия начин зад фактологията – 124 острова, 183 канала и 438 моста и три милиона посетители годишно – можем да намерим образа, вдъхновил всеки, докоснал се до него с разбиране. А наред с проблемите, които всеки град има, пред Венеция стои още една съществена трудност – да остане такава, каквато е.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 05/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: