Прероденият християнин Kanye West

30/10/2019

След леко изнервящото постоянно отлагане на проекта, “Jesus Is King” най-после се появи на 25-и октомври. Деветият студиен албум на Kanye West – едно от най-влиятелните имена в хип-хоп средите за последните две декади – изцяло се отдава на християнската тема. 

 

Линия, която по-внимателните слушатели ще забележат в цялото творчество на 42-годишния продуцент и изпълнител. Още в дебютния си албум “The College Dropout” Мистър Уест впечатли със сингъла “Jesus Walks”. За него очевидно песента беше важна, при инвестиция в цели три луксозни и ефектни видео продукции. 

 

 

15 години, 8 дългосвирещи проекта и едно-две прераждания по-късно обявилият се през 2013-а за Yeezus (препратка към така възхвалявания от него божи син) избистри концепцията, за да ни предложи изцяло хип-хоп госпъл продукция. Вдъхновена от връщането му към основите на чистото християнство и личното избавление от тъмните сили, Kanye финализира започнатото в нова светлина. 

 

Но не съвсем. Причините за противоречието са налице. 

 

Да започнем от изказването на “най-великата рок звезда” преди три лета, когато сподели: “Албумът ми “The Life of Pablo” е госпъл проект, с всичките нецензурни думи, подходящи за хип-хоп културата”. Опитите и прокламациите за такъв тип песни отдавна отлежават в студийния компютър на звездата. Личи си от разнопосочни места. Мелодията на “Follow God” – третият псалм в “Jesus Is King” – се изгражда около популярния семпъл: “Father I stretch, stretch my hands to you.”, използван на няколко пъти в дискографията на Ye. Ярък пример и дяволско припокриване дочуваме ясно в следните два примера: 


“Father Stretch My Hands Pt. 1”:

 

и новото попълнение:

 

 

Ударните акценти в барабаните на първото обаждане на Kanye в “Jesus Is King” – “Selah” – надграждат витражите на купола, започнат от сингъла “Black Skinhead”. Композиция, стояща в плейлиста на споменатата тава “Yeezus” точно преди комбото на артиста със самия създател. (Третата песен в албум номер 6 на Ye е именно “I Am a God”). 

 

Разбирате, че идеята за цялостен албум от Kanye West, посветен на вярата в Господ, не би трябвало да шокира прекалено много. Изненадата идва от недостатъчно изследваната тема за влиянието на църквата във всекидневието на модерния човек. Особено в Щатите, където броят на хората, определящи се за атеисти и агностици драстично нараства. 

 

В “Jesus Is King” божеството се позиционира статично. Той е силата, призвана да опрости всички предишни (немалко впрочем) прегрешения на своя раб – милиардер. Предприемачът музикант в интервю за лидера в стрийминг индустрията Apple Music открито си признава целта на проекта. “Имаше време, когато разкрих как ми е повлияла модата. След това преминах през период на близки срещи с алкохола и по-конкретно коняка. Тогава вдъхновението откривах там. Сега дойде моментът да ви споделя – какво Христос сътвори от мен.”. 

 

Твърде егоистично Mr. West! Дори и за вашите стандарти. Да бъдеш толкова обсебен от лицето в огледалото говори за прекалено стеснен мироглед. Особено, когато потенциално водиш след себе си милиони последователи по света. В целия албум “Jesus Is King” сякаш отсъства аргументирана защита на тезата защо религията може да укрепи и въздигне обикновения човек. Онзи, който обожава Kanye заради изумителния му талант да обединява в своите студиа супер композитори и продуценти. Тук поне можем да бъдем доволни. Промяна в този аспект отсъства. 

 

В новозакупеното ранчо на артиста, разположено по средата на нищото – Jackson Hole, Уайоминг, под знамето на Исус се събират гигантите в хип-хоп/R’n’B продуцентството: бас чудовището Timbaland, отговорникът за цялостното смесване Mike Dean, детето-чудо в средите Pi’erre Bourne, носителят на mumble мелодии Ty Dolla $ign, заровилите томахавката братя Джийн “No Malice” и Терънс “Pusha T” Торнтън a.k.a. Clipse и още много други. Ще споменем накратко най-съществените съмишленици на Ye сред тях. Те са част от действително топ песните в “Jesus Is King”.

 

 

В “Closed on Sunday” подозираме сериозно Timbaland като причината бас линията да звучи толкова дълбоко и в същото време детайлно мелодично. Неговият талант, в комбинация със способността на Kanye безпогрешно да усеща кога да покачи градуса на напрежение, извайва композицията. В нея може би чуваме искрения, променен Kanye с лириките: “Спрете със селфитата, оставете настрана Инстаграм, съберете семейството си, хванете се за ръце и се помолете.”.

 

Канонът на набожния Kanye достигна любопитни измерения. В последните месеци той публично посъветва пищната си съпруга Ким Кардашян да се облича в по-скромни и не така провокативни дрехи. Обърна се към музикантите, с които работи по албума, с молба да се въздържат от секс в месеците на взаимната им работа?! В хартата за личностно благоприличие е включено ограничение към самия Ye да изговаря максимум две мръсни думи на ден. Всичко това описва леко странната, догматична интерпретация на госпъл жанра. Вместо да насочва слушателите към вярата и нейните красиви представи, West по-скоро се доверява на остарели ограничаващи порядки. Не усещаме познатите от предишни композиции търсения на сложен и винаги любопитен към различните гледни точки артист. 

 

Kanye категорично заявява в разточителния им разговор с флагмана на нова музика Зейн Лоу: “Безспорно, без никакво съмнение, аз съм най-великият артист, раждал се на тази земя някога! Дори няма смисъл да го коментираме!” Да, вероятно, ако говорим за хип-хоп музика и култура, Ye би бил прав, но категорично не и в този албум. Начинът, по който звучат единадесетте трака, по-скоро ни кара да мислим дали West не е влязъл в ролята на човек, обединил в своя проект качествени композитори и продуцент, вярващи в неговата идея.

 

В песента “Water” чуваме най-доброто, на което е способен Kanye в ролята си на модерен бийтмейкър и изпълнител. Лириките тук оформят реална молитва, чрез която сякаш проникваме в личния параклис на мегаломана. В гласа се издава известна несигурност и потвърждение, че Ye си остава много успял, но все пак обикновен човек. Абсолютен учител в семпъл изкуството с парчето “Hands On”. Откритието тук е кадифеният и божествено наелектризиран вокал на госпъл артиста Fred Hammond. 

 

Трудно бихме пропуснали предпоследното предложение в албума. “Use This Gospel” бележи завръщането и помиряването на братята Тортнън. Гангстерите от Clipse може би са последните люде, които бихме сложили в списъка с гост артисти за християнски албум. Но, ето че с помощта на лидери от ранга на саксофониста Kenny G и великана Timbaland, мощта на парчето почти заключва в крайна сметка успешния опит за летене на Mr. West. 

 

Какво предстои оттук нататък за Kanye тепърва ще разберем. Някои го слагат в графата сигурни кандидати за американски президент на предстоящите точно след година избори. Други искрено се опасяват за здравословното му състояние и желанието му да управлява света по свой начин. Вярваме все пак, че ще му остане време и за музика. Дължи ѝ го. Възходът му към върха на планината тръгна от нея. Дано не го забрави. 

 

Амин! 

 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 30/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: