Ема Стоун: „Проект Холивуд“

31/10/2019

Ема е на седем и е на гости в къщата на приятелка. Двете момичета си стоят в детската стая, когато Ема започва да усеща, че къщата се тресе и че всичко е в пламъци. В цялото ѝ тяло и съзнание се заражда крайното чувство, че всички ще умрат. Няма тътени, къщата не гори и всички са добре. Това не е истина. Всъщност, Ема Стоун преживява първата си паник атака.

 

Общото безпокойство като заболяване и паник атаките на актрисата се промъкват в живота ѝ от крехка възраст и остават там и досега. Но това е нещо, с което тя се е научила да живее, и категорично заявява, че без актьорството и Холивуд безспорно е щяла да умре. Затова Ема създава своя спасителен проект, който да я изведе от мястото, където не може повече да живее, към мястото, което ще ѝ вдъхне сила и живот. Така се ражда „Проект Холивуд”.

 

Доста трудно, а понякога и невъзможно е за възрастен човек да разбере и да приеме вечно пъплещата тревога и съпровождащите я паник атаки, а впоследствие и да се бори за живота си с тях. Какво остава за едно невръстно дете, чието съзнание просто насила го въвлича в този ужас, в тази спирала на тревога, караща сърцето почти да се пръсне, а умът да се колебае на предела на лудостта. Освен това тя страда от сковаваща я срамежливост и от състояние, свързано с дълготрайността, неизменността на предметите – чувството, че предметите спират да съществуват, когато не са наблюдавани.

 

Като най-ярък пример тя дава играта с баща си, когато той просто се е скривал зад ръцете си и е питал: „Къде изчезнах?” Игра, която за повечето малки деца е забавна, но не и за Ема, която се е сковавала от страх, че баща ѝ е спирал да съществува. Всичко това ограбва детството на Ема, защото тя спира да ходи на гости у приятелки и не иска да посещава училище. Това кара родителите ѝ да я запишат на терапия, където тя описва своето състояние като малко зелено чудовище, което постоянно нашепва лоши мисли на рамото ѝ. По-късно през живота си тя добавя, че от нея зависи дали тя ще го слуша и то ще мутира в още по-голямо чудовище, или ще обърне глава настрани и ще го остави да се смали. Самата актриса споделя и много важна за нея рисунка, която е направила на терапията си на 9-годишна възраст, показвайки своето малко зелено чудовище.

 

Рисунката на Ема от терапията     

 

И да, тя признава, че терапията много ѝ е помогнала, но истинското спасение всъщност е дошло от запознанството ѝ с комедията като жанр и с участието ѝ в импровизационен театър.

„Комедията ме спаси като дете.” 

 

Скованото от страх детско съзнание на Ема се отпуска, когато тя гледа комедиите, с които нейните родители я запознават. Силата на комедианти като Стийв Мартин, Бил Мъри и Джон Кенди (нейният комедиен герой) да намерят хумора в драматичните моменти, започва да изгражда в малката Ема желанието да бъде актриса. Именно това комедийно обучение, което ѝ дават родителите ѝ, я подтиква да учи скеч комедия и да бъде наистина отдадена на това, защото тя отчаяно иска да трансформира страха си в смях. И се оказва наистина добра в това.

 

 

Бидейки крайно срамежлива, скована от тревога и преследвана от паника, малката Ема се записва и в младежки импро театър, където нейната вглъбеност във всички лоши сценарии, които се въртят в главата ѝ, малко по  малко избледнява. Именно там тя се научава да контролира своето смразяващо безпокойство, което в повечето случаи я е превръщало в неспособно на никакви действия дете. Общата тревога като заболяване отдалечава човек от света, защото прави този свят и всичко в него нереално, а в импро театъра трябва да си в настоящето, трябва да си тук и сега. Точно тази антитеза на нейните състояния открива Ема в театъра. Именно там тя започва да се изправя срещу страховете си, да заличава срамежливостта си и да изгражда своите мечти.

 

Именно тези нови мечти, които започват да се зараждат в съзнанието ѝ и да я изграждат като човека, който иска да бъде, я карат на съвсем ранна възраст да започне да мисли свой план. План за бягство от родната Аризона, където, ако остане, чувства, че ще умре. План за нова дестинация, която ще ѝ даде нов живот. План как да продължи да бъде това, което ѝ помага да се бори с демоните си – да бъде актриса.

 

Деветокласничката Ема е в час по история, в главата ѝ се въртят идеи и мисли, които нямат нищо общо с историята като цяло, а по-скоро с нейната лична и с това как да я изгради. Аризона. Училище. Нейните мечти. Няма съвпадение… Просветление. Трябва да замине за Лос Анджелис. Така в главата ѝ се ражда „Проект Холивуд”, който малко по-късно през деня приема физическата си форма като презентация на Power Point. Тя ѝ е нужна, за да може да представи детайлно плана си на своите родители още същата вечер, защото това трябва да се случи възможно най-скоро. Там трябва да бъде тя – в Холивуд. Още на следващата година тя се мести заедно с майка си в Лос Анджелис.

 

„Лудост е, че те се съгласиха”, казва тя много години след тази семейна бизнес среща, на която е решено нейното бъдеще. Ема и до ден днешен мисли, че всеки трябва да учи в гимназия и да завърши, и не поощрява напускането на училище, но поощрява преследването на мечтите, поощрява спасението. Спасението, което тя е открила в това да бъде актриса, спасението, за което и днес продължава да благодари и да отдава на актьорското майсторство. Е, ние също му благодарим за това, че спаси Ема Стоун и ни позволява да се насладим на една от най-органичните актриси в наше време. Благодарим.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 31/10/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: