Мурсия – град на легенди

04/11/2019

Мурсия има дълго минало, което може да ни отведе много назад във времето, но сега няма да ви разказваме за него, защото както на всяко място с история и тук са се породили легенди и точно с тях искаме да ви запознаем. Защото в легендите откриваме историята, придаваща аурата на всеки град, която мълчаливо слушаме с интерес. След това си представяме, че легендите са не толкова приказни и романтично се опитваме да се убедим: „Да, точно така е станало.“

 

Мурсия е основана от велик арабски владетел, потомък на славната династия Омаяди от Дамаск – родът, сложил начало на арабското владение на Иберийския полуостров. Годината е 825-а, когато този патрон на изкуствата и знанията, почитател на музиката и самият той смятан за поет, поставя основите на града. Дали името Мурсия идва от латинските имена Myrtea (миртата, която расте в околността), Murtae (черница – също добре позната в региона), през арабско или римско влияние – не е сигурно, няма и такова значение. Важен е духът на това място, което днес е донякъде шумен университетски град, но пази цялата очарователност на миналото в своите легенди.

 

През 1500 г., тридесет и три години след крайното завършване на величествената Катедрала на Мурсия, събрала в себе си готически, ренесансов, бароков и неокласически стил, един велик скулптор моделира каменна верига върху външната част на Capilla de los Velez (Параклисът на Велес), една-единствена по рода си каменна верига, която сякаш е вързала параклиса. Изработвана цели 7 години, веригата от камък е завършена в нощта на новата 1507 година. Великолепието ѝ радва и удивлява всички зърнали я, а славата ѝ започва да пътува надалеч. Но известността на това творение започва да притеснява Маркиза от Велес, чийто параклис веригата обвивала. У него се заражда страхът, че майсторът ще направи друга такава и затова нарежда да го заловят и да отрежат ръцете и езика му, за да не може нито да направи друга, нито да каже тайната за направата ѝ. Веригата е изработена от варовик и всяка брънка е дълга един метър.

Освен с мистериозно окования параклис, Катедралата на Мурсия блести и с невероятно красивата си кула с камбани. Построена на няколко етапа в различни епохи, тя е като торта с много красиви слоеве, която след последния си построен етаж става висока 93 м, а това я прави втората по височина в Испания. Е, ако броим и ветропоказателя – 98 м.

Това, което не виждаме обаче, са нейните 25 камбани. Казва се, че всяка една от тях има различен звук, и в миналото хората от Мурсия са ги разпознавали и по този начин са знаели кога идва лошо време, кога има някаква опасност или щастлив повод. Една от тези камбани e по-специална, тя е най-старата и датира от 1383 г. – сред най-древните в Испания. В днешно време е запазена в Музея на катедралата. Но това, което всъщност я отличава, е латинският надпис с посланието: „Да победи лъвът от племето юдейско, от рода на Давид. Алелуя.” И това… на католическа камбана. На нея също така има кръст и издълбан пентаграм. Вярва се, че тя е използвана за екзорсизъм, за да защити царството от зли духове, епидемии и природни бедствия.

 

Друга емблематична за Мурсия сграда е Театър „Ромеа“, чиято площ е принадлежала на монасите от манастира Санто Доминго. Отчуждаването им започва през 1842 г., за да започне строенето на сградата. Тогава един от свещениците проклина театъра. В Театър „Ромеа“ се случват два големи пожара. Първият е на 8 февруари 1877 г. по време на спектакъл, а вторият на 10 февруари 1899 г. пак по време на представление. След това един от свещениците казва, че третият пожар ще бъде наистина опустошаващ, всички ще умрат и ще се случи, когато театърът е пълен, без нито едно свободно място. Оттогава насам никога не се продават всички билети, защото един от столовете винаги трябва да стои празен…

 

Най-интересната и разпознаваема легенда за града е тази за мистериозната камбана на Девата на опасностите (Virgen de los peligros). Тя е символична за Мурсия, тъй като е свързана с безопасността на града, а интересното е, че мистиката около тази камбана продължава и до днес. През Мурсия преминава река Segura, която пресича града от запад на изток и създава невероятен пейзаж, на който може да се насладите по време на дълга разходка по бреговете ѝ.

И така, реката е красива и е прекрасно място да се насладите на хубавото мурсианско време, тъй като вали много, много рядко. Но… когато завали (мурсианците наричат този дъжд Gota Fria (Студената капка), реката се променя и понякога причинява ужасни наводнения. Историята на града помни няколко, последното от тях е от този септември. Има обаче нещо, което предупреждава жителите на града за това рядко природно бедствие. На единия бряг на реката, точно над Стария мост, наричан още Мостът на Опасностите (Puente de los Peligros) е построен малък храм, посветен на пазителката на Мурсия и на хората, пресичащи моста – Девата на Опасностите (Virged de los Peligros).

В този храм има камбана, която звъни … сама или събудена от Девата, предупреждаваща хората. Винаги когато предстои наводнение, камбаната звъни съвсем сама. Атеистите смятат, че има скрит механизъм под моста, който реагира на покачващата се вода, но и досега той не е открит, а камбаната продължава да си звъни, предупреждавайки хората. За последно това се случва този септември, а домакинята на малкия храм, която единствена има достъп до дистанционно, с което би задействала камбаната, отрича да е била там. Чудо или мистерия? Всеки сам трябва да реши.

 

 

Всяко място има своите мистерии и чрез легендите им се дава живот, който устоява във времето и дава на тези места безсмъртност. Защото една легенда умира трудно, изменя се, да, но не умира, точно както мястото, за което разказва тя, точно както Мурсия стои непокътната във времето, точно както камбаната продължава да звъни… сама.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 04/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: