Кийт Джарет и тежестта на короната

12/11/2019

За мнозина Кийт Джарет има едно-единствено лице – това от Кьолнския концерт, цели откъси от който само „Нощен Хоризонт“ можеше да си позволи да излъчи. Всички следващи негови концерти бяха чакани от почитателите му като евентуално повторение на чудото. Един-единствен път съм имал щастието да го гледам и напълно ги разбирам, но и ги съжалявам. Защото усещането не е същото като знаеш какво очакваш (особено с неговото трио “Standards Live”) и когато спонтанността на инвенциите му не познава граници в соло концертите. Именно последният от серията такива за 2016, в Мюнхенската филхармония, сега излиза и като диск от мюнхенските му издатели, известни със слогана си “най-добрата музика след тишината”.

 

Сътворението от хаоса и постепенното достигане на хармония в третата част е тест за изкушения слушател. Съграждането винаги е с трудно начало, а неочакваността – не винаги приемлива (за някого това може да бъде полиритмичната седма част). При Джарет концертите от последните години са построени от различни по обем пространства – като катедрали в непрекъснат строеж. Основният корпус се полага с начална дълга и подчинена на своя философия ритмика. Следват отделните ниши за лирически отстъпления (споменатата част трета), съседстващи с тематични параклиси (блуз – част четвърта, мечтания и стремления – част пета). Светлината също е различна според момента и цветните призми, през които минава (контрастът на част осма спрямо предхождащата я). Ромоленето на клавишите в началото на шестата част отмерва времето без да носи тежестта на камбанния звън.

 

 

За мнозина олтарът е в центъра на концерта – те със сигурност обожават изпълненията на Джарет на клавесин и на орган (макар и електрически). В концерта в Мюнхен – а и в някои от другите от последния му творчески период, лично аз усещам старателно подготвяната кулминация на финалната част и бисовете. Не че Джарет е щедър на такива. Но именно тогава – в повечето случаи, като разработки на познати теми – чувството ни за общение е в апогея си. Това е особено осезаемо в начало на финалната серия – „Отговори ми Боже“, от популярна детска песничка, се възвисява до еманация на сюблимната любов не само с промененото си заглавие, “Answer Me, My Love”. Отговорът е в способността да поемаш ежедневната отговорност да се раздаваш докрай. Тежка е короната на истинската любов.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 12/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: