Аликанте – море в краката, крепост в небето

12/11/2019

„Бялата планина“ (Акра Левка) – наречен от гърците. „Градът на светлината“ (Лучентум) – коронясан от римляните. След това превзет от арабите, приемайки същото значение, но различно звучене – Ал Лакант. Град на слънцето пък си е постоянно наименование на това райско кътче. Това е Аликанте – топъл, светъл и подканящ да го посетите. Само на един директен полет разстояние. Това е един от най-красивите испански градове, къпещ се в спокойните средиземноморски води и едновременно доминиран от огромната скала Бенакантил. Често подценяван и в сянката на Валенсия, Аликанте има не по-малко тайни, които да ни разкрие сред не по-малко красота, история и невероятна архитектура.

 

След като ви е стоплил достатъчно само с името си и с идеята да сте там, е време да изследвате отвътре този слънчев град. Не е случайно, че го наричат така. Температурите са благоприятни за „белия“ плаж през по-голямата част от годината, а през останалото време се наслаждаваме на топло време и меко слънце, което огрява невероятните забележителности, които градът пази за своите гости.

 

И тъй като известният испански поет, роден в Аликанте, Хуан Гил-Алберт, казва, че „да си в Аликанте, то това е да си на Еспланадата”, имайки предвид популярния площад Explanada de España, точно с него ще започнем разходката ни из града. Explanada буквално означава широко отворено пространство, обикновено до морето или пред важна сграда или крепост. Е, в случая всички изисквания са налице: морето е буквално на няколко крачки от  булеварда, а съвсем наблизо, от близкия висок хълм, от небето ни наблюдава великолепна крепост – замъкът Света Барбара.

 

Площадът неслучайно е един от символите на града. Началото на историята му датира през 1830-а година, когато започва по-сериозно да се мисли за градското устройство и този огромен терен, който остава празен между пристанището и града, се оставя за място за разходки. Впоследствие започва да се разраства, а по-късно приема името Paseo de los Mártires” („Алеята на мъчениците”) в чест на разстреляните през 1844 г. двадесет и четирима военни, осмелили се да се опълчат на правителството тогава. Това име носи булеварда до края на Испанската гражданска война през 1939 г., когато приема сегашното си наименование Explanada de España. Днес неговата архитектура ни удивлява с оригиналната си идея: около 6 и половина милиона мозайки в червен, син и бял цвят съставят настилката на булеварда и своеобразно изобразяват морските вълни.  Именно заради комбинацията от форми и цветове, които артистът е използвал, вървейки по дългия площад и гледайки надолу, всеки има чувството, че вълните наистина се поклащат спокойно в краката му. Усещането, че по силата на чудо вървите по вода продължава повече от 500 метра между четири реда високи палми, множество красиви сгради, морски бриз и красиви тераси, даващи ви възможност да се насладите на прекрасното пристанище.

Спомняте си за надничащата над булеварда крепост, за която споменахме? Да, замъкът Santa Barbara (Света Барбара). Крепост, която испанците отвоюват от арабите през 1248-а, на деня, в който се чества Света Барбара, и оттогава носи нейното име. Издига се на 166 м надморска височина на скалата Бенакантил, на брега на морето. Стои величествено там горе – един вечен свидетел на историята на града и монумент на своята собствена. А тя не е кратка, а бурна и белязана с две бомбардировки. Първата е през 1691-а, когато Френската армада бомбардира града в продължение на седем дни. Втората е, когато без глътка въздух от френското нападение, Аликанте се оказва въвлечен във Войната за испанското наследство и преживява поредното бомбардиране, този път от страна на англичаните. След това историята постепенно започва да утихва и крепостта малко по малко да се съвзема. От 1963-а година е отворена за посетители, към днешна дата съвсем безплатно, освен ако не искате да ползвате лифта нагоре, нещо, което не ви препоръчваме, защото има много по-красив начин да стигнете до там.

Истинско съкровище за очите е пътят нагоре към замъка, този който минава през старинния квартал Barrio de Santa Cruz. Преминаването през тесните улички, белите къщички, цветята и приветливите жители на това малко цветно общество, ще направи изкачването ви лесно и приятно.

Изкачването продължава и през така наречения Parque de La Ereta, откъдето една по една започват да изскачат невероятните гледки, така че заредете добре батериите на фотоапарата. От едната страна пред вас се разкрива красивото пристанище на Аликанте…

…, а от другата – пред вас е градът с цялата му прелест и по средата е символичната арена за борба с бикове Plaza de Toros Alicante.

Пътят до горе си заслужава не само заради чувството да се разходите между стените на тази вековна крепост, не само заради историята ѝ, която ще научите подробно там, нито само заради съпътстващите гледки. Заслужава си и заради това, което ще се открие пред вас, махайки коси от лицето си, защото не е лъжа, че на върха винаги е ветровито (особено ако не сте там през лятото). Погледът ви ще се срещне с лазурното Средиземноморие и ще се изгуби в неговия безмерен хоризонт. Тогава разбираме защо тази крепост е била толкова желана.

 

Аликанте – топъл и гостоприемен, подканващ да го посетите. Той ще ви посрещне, разгръщайки листата на палмите си, за да ви потопи в своето илюзорно море на Explanada de España. После ще ви разходи сред невероятната си архитектура и ще ви извиси нависоко, за да видите безкрайната средиземноморска шир, такава каквато са я виждали всички, обитавали символичната крепост Света Барбара. А… как ще ви изпрати?

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 12/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: