Самюъл Джаксън – да убиеш себе си

14/11/2019

Често използват името на Самюъл Джаксън като мотивация, че никога не е прекалено късно и никога не си твърде стар, за да направиш промяната в живота си. Тук ще се съгласим, никога не е прекалено късно! Неговото име обаче подвеждащо се свързва с представата за неизвестен актьор, получил първата си филмова роля чак през 1991 г., а някои по-смели негови „изследователи“ твърдят, че тази първа роля е през 1994-а с появата на Pulp Fiction. Тук вече не можем да се съгласим.

Първа спирка: IMDB, Самюъл Джаксън. Филмографията му е дълга и датира още от 1973-а, когато е филмовият му дебют в Together for days. Оттам насетне той малко по малко започва да изгражда своето присъствие в телевизионни и филмови продукции, ролите му не са големи, но го мотивират. Това, което го държи активен обаче през всички тези години преди големия му пробив, е работата му като театрален актьор. Защото той е наистина добър и установен в театралния бизнес, който през 70-те и 80-те е наистина преуспяващ, особено за чернокожи актьори.

 

Самюъл работи рамо до рамо с Дензъл Уошингтън, Морган Фрийман и Лорънс Фишбърн, които един по един са били изстрелвани от сцената към големия екран – директен полет към известността. Така че по това време Самюъл Джаксън просто очаква своя полет, защото е сигурен, че и той ще дойде. Неговата репутация е стабилна, той е добре ценен актьор, въпреки своите демони, които както той казва, не са му пречили да идва навреме на снимки, да знае репликите си и да върши работата си добре. Само дето тези демони държат затворено едно ново измерение на неговия актьорски талант, което остава заключено за дълго време.

 

Този ключ се държи от неговата зависимост, която поставя своите окови още в тийнейджърството му. 60-те са изпълнени с преход, експерименти и бунтарство. Самюъл опитва от всичко това. Годината е 1964-а, когато шареният училищен „псайкаделик“ автобус на „Веселите пакостници”, начело с техния водач – емблематичният за 60-те години автор Кен Киси – тръгва на своята американска обиколка. Смятайки себе си за прехода между бийт обществото и хипитата, Кен Киси превръща това пътешествие в пропаганда на халюциногените, които ще отворят съзнанието на хората и така ще стигнат до крайната си дестинация, която е Further – дестинацията, изписана върху автобуса. Именно от автобуса на халюцинациите слиза професорът, който ще покаже на Самюъл Джаксън не просто света на белите, но и светът на халюциногените. Оттук нататък спиралата на зависимостта се завърта и превръща актьора в един въпреки всичко „функциониращ“, работещ наркоман. Неговата отрова обаче не е хероинът, както твърди известното меме (макар че това не е чужд за актьора наркотик), а крекът и алкохолът.

 

Тази „функционалност“ на Самюъл Джаксън е, разбира се, привидна, самозаблуждаваща, непродуктивна и… до време. Тази „функционалност“ има своя край. Една вечер след тежък купон, много пиян, актьорът решава, че ще балансира вече крайното си състояние с кокаин. Купува го, прибира се и включва котлона, готов е да го сготви… Събужда се с лице на пода, около него са всичките му наркотични приспособления, а над него са жена му и 8-годишната му дъщеря. Дори не е успял да изпуши сготвеното. На следващия ден влиза в рехабилитационен център, напълно доброволно, защото вече е изморен, защото иска да види какъв ще е животът му без този демон, който пречи не само на таланта му да се разгърне, но и на целия му живот.

 

Това което се случва по време на престоя му в болницата поставя началото на неговия катарзис. Обаждане от режисьора Спайк Лий, който му предлага роля в новия си филм Jungle fever (Треска в джунглата). Ролята е на зависимия от крек наркоман Гейтър… Иронично. Опасно дори според всички в рехабилитационния център. Той не трябва да приема ролята, там ще бъде неговият демон, готов да го сграбчи в ноктите на зависимостта отново, няма шанс да не се закачи пак, той… не трябва да го прави… Но, Самюъл Джаксън приема ролята.

Самюъл Джаксън като Гейтър в Jungle fever

 

Да убиеш себе си. Това трябва да направиш, когато искаш да се родиш отново, когато не можеш да се справиш с миналото си Аз, когато искаш да имаш нов живот. Трябва да убиеш себе си… Самюъл Джаксън знае това и е готов да рискува, защото рискът е там и е голям. Все още в прочистваща фаза той стъпва на снимачната площадка, където дори няма нужда от грим, образът на зависимия е все още там. Той иска да предизвика не просто актьора в себе си, а човека. Намира в актьорството силата да пребори себе си, да роди образ, та ако ще този образ да го убие. Гейтър от Jungle Fever става неговият палач, но и неговото пречистващо начало. След тази роля всичко се променя. Талантът му е свободен от оковите и той наистина започва да разбира какво е имала предвид съпругата му, когато в „тъмните“ му дни е казвала, че е интелигентен актьор, който прави всичко, както трябва, но липсва страст в него, няма живот в образа. В мрачния си период той е толкова вглъбен в себе си и в своите образи, че губи връзката с колегите си на сцената – връзката, която прави актьорската игра органична. Загубил е тази страст, която се е събудила за пръв път в университета, когато влиза, за да учи биология, но зарязва тази своя инициатива и записва драма. За тези свои първи дни в актьорското начинание той казва, че за първи път се е чувствал толкова развълнуван сутрин, знаейки къде отива.

 

Именно тази първа страст, която той изпитва в началото, е била приспана, но отново събудена. Това събуждане прави Самюъл Джаксън един от най-известните и активни актьори досега, с над 180 филма в кариерата си, която се ражда в момента, в който той убива себе си. А най-важното и красиво нещо е, че той изпитва тази страст към актьорството, която и до ден днешен му помага да става всяка сутрин и да си казва „трябва да остана чист“.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 14/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: